Поставянето на "Лукойл Нефтохим" под държавен контрол не е пазарна мярка, но и ситуацията не е пазарна - и по отношение на доставките, и заради войната в Украйна, както и заради поведението на собственика на рафинерията, коментира в ефира на БНТ икономистът от Института за пазарен мениджмънт Калоян Стайков.
В последните повече от 10 години "Лукойл" не се държи като пазарно оперираща компания и трябва да бъде намерено решение, категоричен беше още експертът. По думите му сега ситуацията е изострена и не може да бъде правено сравнение с предходни години.
Стайков посочи, че отдавна се коментира рафинерията да бъде взета под контрола на държавата, особено на фона на изнасянето на печалбите извън страната. "Много е важно как се пишат текстовете, защото винаги добре замислена мярка или идея може да бъде опорочена финала", предупреди икономистът. В края на миналата седмица "Демократична България" внесе проект за законодателни промени, които дават възможност на държавата да поеме контрола над "Лукойл Нефтохим" в случай на изостряне на енергийната криза. Текстовете минаха на първо четене в енергийната комисия.
Според Стайков, ако това доведе до оптимизиране на разходите, тогава ще има и смисъл от мярката.
Икономистът е скептичен относно обещанията на "Лукойл" да плати 600-700 млн. лева данъци през 2023 година, след като премести дейността си тук. Дебатът за невнасянето на данъци се води от години и не е нещо изненадващо, че компанията има печалба, която може да бъде обложена. Въпросът е, че всичко е само обещание и след година компанията може да посочи, че има промяна на обстоятелствата и отново няма печалба в България.
Стайков беше категоричен, че в момента "Лукойл Нефтохим" преработва изключително руски петрол, защото цената му е по-ниска. Традиционно сортът Уралс има отстъпка до 5 долара за барел спрямо цената на сорта Брент, но откакто започна войната в Украйна тя се увеличи първо до 10 долара, а сега се движи в диапазона 20-30 долара.
Отношенията с руските компании едва ли някога ще бъдат възстановени и ситуацията няма да бъде "по старому" както за петрола, така и за природния газ, смята Калоян Стайков. "Когато един контрагент брутално нарушава условията по търговски споразумения, не се държи пазарно, не можете да разчитате на него, не може да очакваме, че след една година ще кажем: "Да, миналата година беше зле, но той ще се промени", посочи още икономистът.
От тази гледна точка е редно България да направи всичко необходимо, за да намери алтернативи на руския петрол за двете години на дерогацията. Според Стайков алтернативи има, макар и доставките да бъдат по-трудни от логистична гледна точка.