Русия превърна енергията в оръжие и това е най-видно в Украйна където от началото на октомври руските военни обстрелват активно обекти на гражданската инфраструктура - основно на енергетиката. Но и в Европа Москва опитва да постигне своите цели, заплашвайки да спре доставките на природен газ, пише европейското издание Politico.
Изглежда обаче плановете на руския президент Владимир Путин този път няма да се сбъднат, се казва още в анализа.
На първо време действията на на Москва действително нанасят икономически щети в страните от ЕС - това е безспорно. В дългосрочен план обаче Русия просто не може да спечели тази енергийна война. Според Politico с действията си руският държавен глава нанася много щети, но основно на енергийния сектор на своята страна и заличава статуса ѝ на глобална суперсила в енергетиката.
Целите на "милитаризирането" на енергията са поне три. На първо време Москва държи полуотворени крановете на доставките, с което предизвиква несигурност в страните от общността и пречи на конкретни действия. На второ място - изтощение на европейските икономики, която цел ще бъде постигната, защото все по-ясно става, че Европа ще навлезе в рецесия през 2023 година.
Третата Цел на Путин е да подхрани политическите разделения в Европа, намеквайки, че санкциите са причината за енергийната криза. Тази теза придоби известна популярност в ЕС, макар и причината и следствието да са обърнати.
Европа е в трудно положение, посочва Politico. Икономическата и социалната криза се засилват, високите енергийни цени подхранват инфлацията и оскъпяват живота. А нещата могат да се влошат още повече, ако зимата бъде дълга и студена. Нещо повече - ситуацията може да бъде още по-сериозна през следващия зимен сезон, ако европейските държави не съумеят да напълнят газохранилищата си. През това лято задачата беше малко облекчена, защото страните малко или много все още получаваха руски газ, а не е ясно дали това ще се случи и през 2023 година.
Игрите с газовите доставки убедиха Европа, че Русия не е надежден доставчик и накараха страните в ЕС да удвоят усилията си да намалят своите зависимости - изграждане на терминали за втечнен газ, включително пръви такива съоръжения изгражда Германия, Естония, Латвия и Финландия, сключват се нови договори с игнорирани доскоро доставчици и т.н.
Общността не се отказва и от плановете си за зелена енергия, които ще спестят използването на изкопаеми горива, от чиито внос страните са зависими.
Ако тези усилия бъдат доведени до край, след три години ЕС няма да има нужда от руски петрол и природен газ. При това положение Русия също изпада в неприятна ситуация - Европа е основният ѝ пазар, а доставките се извършват основно през газопроводи, припомня Politico. Мрежата от газопроводи на Русия са насочени към основния ѝ пазар, а изграждането на нови тръби отнема време, технологии и средства, които няма да достигат на Москва.
Нещо повече - единственият потенциален купувач на руския тръбен газ е Китай, а Пекин не бърза да се обвърже толкова сериозно. Това не е толкова изненадващо - китайските лидери също виждат на какво е способна Русия и едва ли планират да зависят от руските доставки.
Не по-добре стоят нещата и с петролния сектор, или енергийната война удря сериозно сектора, който държи дял от около 1/3 от руската икономика, приблизително половината от приходите в хазната и около 2/3 от общия износ.
Според оценките на Международната агенция за енергетика (МАЕ) през 2030 година годишните приходи от износа на енергия ще намалеят до 30 млрд. долара, спрямо 75 млрд. долара преди войната в Украйна. Делът на Русия в търговията с газ ще намалее до 15%, спрямо 30% през 2021 година.
И проблемите не свършват до тук - заради липсата на финансиране и западни технологии Русия трудно ще разработи новите си находища в Арктика, а сегашните запаси постепенно се изчерпват. Заедно с зеления преход, към който се стреми светът и който поне в Европа няма да се случи с преходното гориво природен газ, войната, която Владимир Путин започна, вероятно ще свърши зле за самата Русия.
23:02 | 11.11.22 г.
