Сърбия обмисля да си върне мажоритарния дял в основната си петролна компания NIS от руската „Газпромнефт“ в усилията си да се защити от последиците от санкциите срещу Москва, съобщи президентът на страната Александър Вучич, цитиран от Financial Times.
Белград обмисля също още няколко проекта за диверсифициране на енергийните ресурси на страната, включително по-близко сътрудничество с Унгария, в опит за намаляване на зависимостта си от Русия, заяви Вучич.
„Лудост е, че не помислихме да се свържем помежду си и да изградим тази инфраструктурна мрежа преди. Не бяхме свикнали с войни в Европа, но сега е различно. Почти всичко се промени. Затова бързаме“, добави той.
Придобиването от Москва на операторите на сръбското газохранилище и петролна рафинерия и неуспехът в последно време на Белград да си осигури дългосрочни алтернативни доставки излагат на опасност страната, докато ЕС взема на мушка руската енергия след нашествието в Украйна. В последните години Сърбия внасяше всичкия си газ и до половината от петрола си от Русия.
Но заради санкции на ЕС, които влизат в сила през декември, Хърватия няма да може да транспортира руски петролни доставки до Сърбия. А ако Брюксел отмени изключение от забраната за руска собственост, основната петролна компания на Белград NIS вече няма да може да прави бизнес с компании от ЕС. Това на практика ще спре дейността ѝ, тъй като тя получава всичкия си петрол чрез петролопровода „Адрия“ в Хърватия.
Според трима запознати с положението източници редица групи, включително сръбското правителство и унгарската енергийна компания MOL обмислят да купят контролния пакет от мажоритарния собственик „Газпромнефт“, въпреки че разговорите за продажба буксуват. MOL е отказала коментар.
Засега NIS може да оперира нормално, тъй като рафинериите ѝ бяха преустроени да обработват петрол от Ирак и други страни и заради изключването на Белград от санкциите на ЕС срещу руски компании.
Но Вучич заяви, че Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС, трябва да обмисли „всички възможности“, включително придобиването на NIS и осигуряването на алтернативни доставки.
„Ако има други санкции срещу руски компании, това ще бъде огромен проблем за нас. Така или иначе ще трябва да действаме…, трябва да осигурим достатъчно петрол и газ за нашия народ“, каза Вучич пред FT.
„Ако никой не иска да работи с NIS…, тогава ние ще действаме, но засега това не е така“, уточни той.
Вучич действа предпазливо, тъй като иска да избегне конфронтация, докато страната му разчита на вноса на газ от Русия, която е традиционен съюзник на Сърбия, казват анализатори. Вук Вуксанович, изследовател от Белградския център за политика в областта на сигурността, отбелязва, че само драстични условия като спиране на потоците от руски газ или разширяване на европейските санкции ще предизвикат враждебно придобиване на NIS.
След като сформира ново правителство миналия месец след победата на изборите през април, Вучич планира да вложи около 2 млрд. евро в модернизиране на енергийната инфраструктура, включително нови петролни и газови връзки с България, Румъния, Северна Македония и евентуално Черна гора.
Вучич проведе разговори с унгарския премиер Виктор Орбан миналия месец за разширяване на енергийните връзки, включително петролопровод, който да включи Сърбия към мрежата на Унгария и партньорство в областта на електрическата енергия.
Сърбия иска да придобие между 10% и 15% от унгарската атомна централа „Пакш“, където се строят два нови реактора. Руската държавна компания „Росатом“ доставя гориво за „Пакш“ и строи новите ѝ реактори, но не е подложена на западни санкции.
Планът ще предостави на Сърбия достъп до капацитета за генериране на 600 мегавата електрическа енергия на „Пакш“, но Вучич казва, че все още няма окончателно решение по въпроса. В замяна Унгария ще получи сходен дял в сръбската национална електрическа компания, чиито язовири за производство на хидроелектрическа енергия осигуряват около една четвърт от енергията на Сърбия.
„Имаме пълно доверие на Унгария като страна и в този вид енергиен съюз“, каза Вучич.
Неефективната икономика на Сърбия я прави уязвима към нарушаването на енергийните потоци, отбеляза енергийният експерт Александър Макура от фондация „РЕС“ в Белград по време на конференция миналата седмица.
„Сърбия се нуждае от три пъти повече енергия, за да произведе същия БВП като средното равнище в ЕС“, каза той.
Но президентът заяви, че газова връзка с България ще заработи преди отоплителния сезон следващата зима, добавяйки капацитет за внос на 1,8 млрд. куб. м газ годишно, около половината от потреблението на страната на година. Белград води разговори и с Азербайджан за газови доставки, които да започнат от следващата година.
Вучич заяви, че „с още един газопровод до Северна Македония можем да се свържем с Трансадриатическия и Трансанадолския газопровод, който пренася газ от Азербайджан, както и с терминали за втечнен природен газ в Гърция. Всичко това е част от нашата диверсификация“.