Дали Европа внезапно не започна да печели газовата война с Русия, се пита енергийният коментатор на Financial Times Дейвид Шепърд.
Цените спаднаха с почти 65 процента, след като бяха достигнали исторически пик през август. Хранилищата из целия континент са пълни до пръсване, готови да снабдяват домове и индустрии тази зима. Дори морските танкери за втечнен природен газ (LNG), които отчаяните купувачи трябваше да се борят, за да отвоюват от Азия, сега са толкова много, че се образуват задръствания пред европейските терминали, докато чакат да ги разтоварят.
След месеци на страх от зима, обхваната от недостиг и мизерия, причинени от използването на доставките на газ от Русия като оръжие, повечето търговци предпазливо ще признаят, че състоянието на Европа се е подобрило. По-топлото от нормалното време през последните няколко седмици забави началото на отоплителния сезон, оставяйки по-голям буфер от газ за зимните месеци, докато европейските предприятия рязко намалиха потреблението.
Но тежката нотка на предпазливост все още витае във въздуха. Осмеляването да се вярва, че енергийната криза е решена по някакъв начин, е опасно предвид мащаба на оставащото предизвикателство.
Цените остават смущаващо високи, особено за началото на следващата година, и когато студеното време най-накрая настъпи, остават опасенията, че Европа може бързо да изгори газовите си резерви, което потенциално все още може да доведе до крайно ограничение на доставките след Коледа. Газът на ниво от около 115 евро за мегаватчас все още е еквивалентен на почти 180 долара за барел в петролно изражение. Договорите за декември и януари са над 230 долара за барел петролен еквивалент.
„Картината в Европа е, че хората са малко самодоволни – цените паднаха миналата седмица, хранилищата са пълни, но е твърде рано да се каже, че всичко ще е наред“, коментира Алекс Такит, ръководител за икономиката в CRU Group, консултантска компания в областта на суровините. „Не знаем колко студена ще е зимата, още не сме в отоплителния сезон. Голямата променлива е времето.
Други са малко по-оптимистични. Хенинг Глойщайн от Eurasia Group твърди, че Европа може да си позволи да бъде малко по-уверена, след като успешно е напълнила своите хранилища (достатъчно, за да посрещне около два месеца търсене на газ) през лятото, макар и на болезнено висока цена.
„Пълните хранилища правят по-малко вероятни тежките зимни енергийни нормирания или дори прекъсвания на електрозахранването, което потенциално намалява – макар и да не предотвратява – очакваната рецесия“, казва той.
Но доминацията на времето над газовия пазар означава, че Глойщайн не е напълно готов да каже, че най-лошото определено е минало. Ако зимата е мека, тогава Германия, най-голямата икономика в Европа, може да завърши сезона с почти наполовина пълни хранилища.
Но ако е само малко по-студено от нормалното, тогава „германските газови запаси ще бъдат практически изчерпани до края на март, което вероятно ще наложи късно зимно енергийно нормиране на потреблението или съкращения на доставките“, посочва той.
Това води до един от най-големите страхове в индустрията: дори ако Европа успее да изкара тази зима, следващата година може да е по-лоша. Пролетта ще донесе известна отсрочка от непосредствената криза, но пазарът на газ не спира. Когато търсенето на отопление спадне, надпреварата за запълване на хранилищата започва отначало.
Но за разлика от първите шест месеца на 2022 г., когато руските доставки все още до голяма степен течаха към Европа въпреки нахлуването на Москва в Украйна, трябва да се предположи, че този път потоците ще бъдат близки до нула. Така че континентът ще се изправи пред трудна битка, за да започне зимния сезон 2023/24 в толкова силна позиция, колкото е днес.
Европа вече е използвала почти всеки наличен източник на газ, от увеличения внос на втечнен природен газ до искането Норвегия да увеличи максимално производството в продължение на месеци. До средата на това десетилетие се очакват малко допълнителни доставки в световен мащаб. ЕС ще увеличи способността си да внася LNG чрез плаващи терминали в Германия и Холандия, но те ще се конкурират за същия ограничен пул от доставки. А без руския газ ЕС ще се нуждае от още повече LNG през следващите 12 месеца.
Така че текущата относително ниска цена на газа може да е най-добрата възможна за известно време. Фючърсният пазар вече отразява тези опасения, като договорите се търгуват над 200 долара за барел петролен еквивалент дори за първото тримесечие на 2024 г.
По-ниските цени все още може да се материализират. Енергийните бизнес ръководители в Европа смятат, че пълната степен на намаление на търсенето предстои да бъде видяна, тъй като някои компании все още са защитени от дългосрочни договори, които им доставят газ на цени, доста под пазарните.
С изтичането на договорите през следващите месеци трябва да очакваме повече фирми, уязвими от шокове в цените на енергията, да се откажат. Това е класическият начин на пазара за намаляване на търсенето. Но не очаквайте тези, които губят доходите си, да се радват, че газът може да стане малко по-евтин като резултат от тяхното положение.
Ако Франция успее да реши въпроса с ядрените си централи, може да има намаляване на напрежението, тъй като ще трябва да се изгаря по-малко газ за електричество в целия континент. Но най-вероятният резултат си остава правителствата все още да бъдат на пангара за значителна подкрепа за домакинствата през следващите 18 месеца. Затягането на бюджетите на домакинствата от средната класа също е вероятно да увеличи икономическия натиск.
И така, печели ли Европа енергийната война? Тя демонстрира, че в дългосрочен план пазарните икономики могат да намерят път, но за съжаление предстои много болка.