Едва 13% от българите считат пестенето на енергия за приоритет

Мнозинството от българските граждани (62%) считат, че руската инвазия в Украйна и последиците от нея би следвало да предизвикат ускоряване на зеления преход, а цели 80% заявяват, че ако не намалим рязко потреблението си на енергия и стоки през следващите години, ще се изправим пред глобална катастрофа, показват резултатите от последното Климатично изследване, проведено през август 2022 г. и публикувано в четвъртък от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

ЕИБ е институцията за финансиране на Европейския съюз и най-големият в света международен кредитор за проекти за действия по отношение на климата.

Анализът показва, че 65% от българите одобряват възможността замърсяващи дейности като пътуванията със самолет и с автомобили с висока проходимост да се облагат с по-високи данъци с цел да се вземе предвид тяхната екологична цена, а 66% искат цените на енергията да се обвържат с потреблението, като най-големите потребители да плащат повече. 

След изпълнена с предизвикателства година, през която войната в Украйна предизвика продължаваща енергийна криза и ускори инфлацията в цяла Европа, и след екстремно лято, белязано от рекордни горещини и засушаване, българите осъзнават все по-осезателно въздействието на изменението на климата и спешната необходимост от действия, поясняват от банката в прессъобщение. 

Осъзнаване на изменението на климата и необходимостта от спешни действия

Докато през миналата година хората в България считаха Covid-19 за едно от най-големите предизвикателства, сега водещо място заемат тревогите, свързани с инфлацията, като за 52% тя поражда най-голяма тревога спрямо 36% в останалата част на ЕС.

Междувременно четирима на всеки петима граждани на България сега заявяват, че усещат последиците от изменението на климата в своето ежедневие (+2 процентни пункта спрямо 2021 г.).

По повод разрешаването на енергийната криза и кризата с климата 80% считат, че ако не намалим рязко потреблението си на енергия и стоки през следващите години, ще се изправим пред глобална катастрофа. В същото време 87% смятат, че правителството действа твърде бавно, а едва 34% вярват, че България ще успее да намали съществено своите въглеродни емисии до 2030 г.

Войната в Украйна и зеленият преход

Повечето български граждани (62%) считат, че войната в Украйна и последиците от нея върху цената на нефта и газа би трябвало да дадат стимул за ускоряване на зеления преход (спрямо 66% средно за Европа). Следва да се отбележи, че изследването е било проведено през август тази година и че обществените нагласи по тази тема могат да претърпят много бърза промяна. 

Помолени да степенуват действията по важност, българските граждани очакват правителството да даде приоритет на развитието на възобновяемите енергийни източници (51%), преди да насочи вниманието си към диверсификацията на енергийните доставки с цел да се избегне прекомерна зависимост от един доставчик (36%).

Пестенето на енергия не се счита за приоритет. Хората в България считат, че гражданите и фирмите трябва да положат повече усилия, за да намалят собственото си потребление в по-малка степен, отколкото другаде в Европа (13% спрямо 19% средно за ЕС). Но това е валидно в по-голяма степен за по-младото поколение (22% от българските граждани на възраст 15-29 г.).

Справяне с изменението на климата и с високите цени на енергията

За да се намали потреблението на енергия, българските граждани настояват замърсяващи дейности, като пътуванията със самолет и с автомобили с висока проходимост да се облагат с по-високи данъци с цел да се вземе предвид тяхната екологична цена (65%). Също така те искат цените на енергията да се обвържат с потреблението, като най-големите потребители да плащат повече (66%).

Ако се налага да намалят температурата в домовете си през тази зима, само 14% от българите биха приели да я ограничат до 19°C (-14 процентни пункта спрямо 28% средно за ЕС). Същевременно 23% от хората в България заявяват, че вече не могат да си позволят нормално отопление на своя дом.

А що се отнася до високите цени на енергията, българските граждани считат, че в краткосрочен план правителството трябва да ограничи или да регулира цените на газа, нефта и въглищата (31%) и да намали данъците, свързани с енергопотреблението (27%), вместо да раздава ваучери за енергийна подкрепа (15%).

„Преди тазгодишната конференция за климата COP27 резултатите от Климатичното изследване на ЕИБ за 2022 г. показват, че според българските граждани ускоряването на използването на възобновяеми енергийни източници е приоритет в борбата с глобалната енергийна и климатична криза. От много години ние от ЕИБ подкрепяме иновативни инвестиции в чиста енергия като вятърни електроцентрали и енергийно ефективни социални жилища. Имаме готовност да използваме пълния набор от консултантски и финансови инструменти, за да подкрепим България за справедлив преход към зелена енергия, при който никой не остава пренебрегнат“, коментира вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова. 

Проведено в партньорство с компанията за пазарни изследвания BVA, петото издание на Климатичното изследване на ЕИБ има за цел да допринесе за по-широкото обсъждане на нагласите и очакванията от действията в областта на климата. В изследването, проведено през август 2022 г., са участвали над 28 хил. анкетирани, което го прави представителна извадка за хора на възраст на и над 15 г. за всяка от изследваните 30 държави.

ЕИБ, чиито акционери са 27-те държави членки на Европейския съюз, е институцията на Европейския съюз за дългосрочно финансиране. Банката финансира висококачествени инвестиции, които допринасят за постигане на целите на Европейския съюз. От 2019 г. тя ускори превръщането си в климатична банка, като пое ангажимент от 2025 г. да отделя най-малко 50% от своето финансиране за инвестиции, които допринасят за борбата с изменението на климата и за смекчаване на последиците от него.