Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще инвестира 1,85 млрд. лева в развитието на мрежата до 2031 година. Пикът на инвестиционната програма е в периода 2023 - 2025 година, когато ще бъдат отделяни по около 200 млн. лева годишно, става ясно от 10-годишния план за управление на мрежата на ЕСО, разгледан днес (26 октомври) в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
По време на общественото обсъждане депутатът Георги Самандов ("Български възход") критикува липсата на енергийна стратегия, на чиято база да стъпи разработката на оператора на електропреносната мрежа.
Председателят на КЕВР Иван Иванов обаче беше категоричен, че стратегията за развитието на енергетиката трябва да бъде изработена от правителството и след това - одобрена от Народното събрание. За приемането ѝ, което се чака от години, е нужна "политическа воля и смелост", заяви Иванов, припомняйки, че тя трябва да даде отговор на важни за сектора въпроси като например развитието на ядрената енергетика и затварянето на ТЕЦ-овете.
Планът за развитие на електроенергийната мрежа се базира на плана "Енергетика и климат", разказаха от ЕСО по време на общественото обсъждане. Това е насока от ENTSO-E - организацията на европейските мрежови оператори. От оператора критикуваха приетата в годините практика 10-годишните планове да бъдат обновявани всяка година, отбелязвайки, че в ЕС това се прави на две години.
Планът за развитие е внесен през април, тоест преди да бъде одобрен Планът за възстановяване и в момента не е актуален, признаха още от ЕСО. Те призоваха КЕВР също да бъде по-бърза при разглеждането на този документ. На предложенията за промени и добавяне на нови обекти от оператора отговориха, че в момента се подготвят да започнат работа по следващата актуализация на плана - за развитие на мрежата до 2032 година, затова е по-добре да не променят тази версия, а да внесат новите предложения в следващата.
Внасянето на плана е можело да бъде забавено, коментира Пламен Младеновски, един от експертите в КЕВР. Той критикува ЕСО с мотив, че са разработили 10-годишен план за развитие, който не е актуален само 6 месеца по-късно.
По време на заседанието се чуха и други забележки срещу работата на ЕСО, като например ограничените проекти за вятърни мощности. От оператора отчетоха, че се водят по плана "Енергетика и климат", а Младеновски добави, че освен вятърните мощности, занижени са целите и за фотоволтаиците, а там интересът е огромен.
От ЕСО коментираха в началото на месеца, че имат заявени за присъединяване 28 гигавата нови зелени мощности, повечето от които - фотоволтаични централи. Младеновски коментира, че въпреки стряскащия обем реално изградени ще са не повече от 10-20% от направените заявления.
Националната електрическа компания (НЕК) поиска от ЕСО проектът за яз. Яденица (разширението на ПАВЕЦ "Чаира") да бъде застъпен по-съществено в плана за развитие. Искаме този проект да стане от общностно значение, разясни търговският директор на електрическата компания Венцислав Марков.
За сериозен инвеститорски интерес към нови фотоволтаици съобщиха от "Електроразпределителни мрежи - Запад" (ЕРП Запад) и предложиха в плана да бъдат добавени още няколко подстанции, съответно и връзката им с мрежата - в бившия металургичен комбинат "Кремиковци", в Казичене, както и в ТЕЦ "Република".
КЕВР ще излезе с решение относно допустимостта на плана на закрито заседание, което ще се проведе на 17 ноември.
13:05 | 26.10.22 г.
