В ретроспекция тази енергийна криза изглеждаше неизбежна. Да се припише това единствено на нахлуването на Владимир Путин в Украйна е опростенческо. По-скоро това е по-дългосрочна история за енергийна несигурност и недостатъчно инвестиране, пише за Financial Times Питър Манделсън, бивш комисар по търговията на ЕС и британски министър за бизнеса.
Западните доставки на газ останаха крехки поради това, че Европа не диверсифицира енергийните си източници поради нарастващото манипулиране на европейския пазар от страна на Путин и "Газпром" през последното десетилетие и поради недостатъчните инвестиции в петрол и газ, докато шистовият бум в САЩ отслабна. Тази комбинация предизвика скок на цените на газа до 10 пъти над нормалната средна стойност, което доведе до рекордно покачване на цените за потребителите и бизнеса.
Това не е криза само в ЕС - Обединеното кралство също беше засегнато. Европейската комисия се фокусира върху намаляване на търсенето и до известна степен продължава да позволява на пазара да го постига чрез високите цени; Обединеното кралство се намеси при цените без ясен план за търсенето.
В европейските столици сме свидетели на значителни интервенции на пазара, от ограничаване на цените на енергията във Франция до ограничаване на цената на газа за производство на електроенергия в Испания и Португалия. От Берлин до Загреб, правителствата похарчиха впечатляващи суми - най-малко 700 млрд. евро - за пакети, които да смекчат шока за гражданите и бизнеса от силно растящите цени на газа и електроенергията.
Докато министрите на енергетиката на ЕС се събират тази седмица, ние сме в решаваща преломна точка на нашите усилия за справяне с енергийната криза. Един функционер в Европейската комисия наскоро ми каза, че сме изправени пред енергийна криза, която ще продължи от две до четири години, предвид силно ограничените глобални пазари на втечнен природен газ, пише Манделсън. Предполага се, че САЩ, Катар и други неруски източници на втечнен природен газ (LNG) няма да се „притекат на помощ“ скоро.
Правителствата от двете страни на Ламанша са изправени пред деликатен баланс тази зима - да защитят гражданите и икономиката в краткосрочен план, като същевременно изграждат устойчива и разумна бъдеща визия за сигурна, достъпна и чиста енергия.
Като бизнес секретар на Обединеното кралство по време на глобалната финансова криза, Манделсън посочва, че познава много добре политическото изкушение "да се опитамe да се справим сами“. Но тази криза, подобно на Covid и финансовата от 2008 г., изисква солидарност. Посрещането на предизвикателствата на сигурността, достъпността и устойчивостта изисква сътрудничество от цялата европейска политическа общност.
Приветствам признанието на подалата оставка британска премиерка Лиз Тръс на срещата на Европейската политическа общност в Прага през октомври, че по отношение на енергетиката сега е „времето да намерим обща кауза с нашите европейски приятели“, пише още Манделсън.
Но последващите действия са от съществено значение за нейния приемник Риши Сунак, за да се избегне връщането на вниманието към вътрешните въпроси. Вземете де факто данъка върху извънредните печалби, който трябва да се наложи от Великобритания и Европа върху производителите на възобновяема енергия. Ако нивото, определено в Обединеното кралство, не отразява политиката на ЕС, съществува риск това да отклони бъдещи инвестиции към Европа. Що се отнася до енергетиката, Великобритания и Европа трябва отново да се научат да си сътрудничат поради три ключови причини.
Взаимосвързаните енергийни пазари ще бъдат жизненоважни за зимната устойчивост. Междусистемните връзки с Франция, Белгия, Норвегия и Нидерландия захранват 5 млн. британски домове всяка година. Междувременно Великобритания е критичен център за внос на LNG от останалия свят, доставяйки газ по тръбопроводи, помагащ на европейския континент да попълни запасите си в газовите хранилища.
Второ, Северно море е основният местен източник на петрол и природен газ в Европа. Мерките за стимулиране на вътрешното производство на петрол и газ, при условие че са спазени климатичните изисквания, ще помогнат на континента да увеличи неруските доставки на въглеводороди.
И накрая, споделените офшорни вятърни ресурси ще захранват прехода на Обединеното кралство и Европа към нетни нулеви емисии до 2050 г. Доброволното енергийно сътрудничество в Северните морета, съставено от ЕК, Норвегия и осем държави-членки на ЕС, одобри увеличаване на капацитета на офшорната вятърна енергия до поне 260 гигавата до 2050 г. Ако Обединеното кралство сигнализира за намерението си да се присъедини отново към това енергийно партньорство, това би затвърдило потенциала на Северно море като глобална офшорна вятърна електроцентрала.
Съветът на Уинстън Чърчил винаги да използваме кризите изглежда в унисон с настоящата енергийна турбуленция. Чрез сътрудничество в европейския регион, властите във Великобритания и ЕС имат златна възможност да осигурят нова ера на европейска енергийна независимост. Победата над Путин, постигането на енергийна сигурност и достъпност, и осъществяването на европейските амбиции за нетни нулеви емисии зависят от това.
13:42 | 26.10.22 г.
