Катарският енергиен министър предупреди, че макар по всичко да изглежда, че Европа ще има достатъчно газ за ток и отопление тази зима, по-тежкото предизвикателство ще дойде през 2023 г. с изчерпването на запасите, пише Financial Times.
Саад ал-Кааби заяви, че ще бъде „много по-лошо догодина“, ако зимата е тежка, и допълни, че енергийната криза може да се удължи до средата на десетилетието, ако войната на президента Владимир Путин в Украйна продължи и „газът не започне отново да тече“ от Русия.
„За предстоящата зима, благодарение на запълването на газохранилищата, всичко е наред“, казва Кааби, който е ръководител на държавната газова компания QatarEnergy. „Проблем ще бъде запълването на запасите или на хранилищата за следващата година“, допълва той.
„Затова… следващата година и по-следващата, дори 2025 г. ще бъдат проблемни“, смята Кааби.
Много европейски страни водят преговори с Катар, който е най-големият износител на втечнен природен газ в света, в усилията им да се освободят от руските фосилни горива. Но Кааби предупреждава, че не може да си представи бъдеще, при което към Европа да не тече никакъв руски газ.
„Ако се случи това, смятам, че проблемът ще бъде огромен и дълготраен“, коментира той. „Просто не можете да внесете достатъчно обеми, за да замените този газ в дългосрочен план, освен ако не кажете: ще построя огромни ядрени централи, ще позволя въглищата, ще горя мазут“, допълва Кааби.
Русия достави около 155 млрд. куб. м природен газ на страните членки на ЕС миналата година, около 40% от общото потребление на газ на съюза. Брюксел се надява да намали зависимостта си, като повиши тръбните доставки от страни като Алжир и Норвегия, както и да увеличи значително вноса на втечнен природен газ от още по-далечни страни.
Но замяната на всичкия руски газ за Европа ще изисква 112 млн. тона втечнен природен газ годишно, равносилни на почти една трета от целия днешен пазар, сочат данни на Bernstein Research.
Катар, която традиционно доставя 70% от втечнения си природен газ на азиатски клиенти при дългосрочни фиксирани договори, съобщи, че ще може да отклони само 10-15% от настоящото производство за Европа, докато не бъдат задействани нови проекти.
Но Кааби отбелязва, че добив по нови значими газови проекти в света няма да започне до 2025 г., когато се очаква съвместното дружество на Golden Pass, част от QatarEnergy, и ExxonMobil да добавят 16 млн. тона втечнен природен газ годишно на пазара.
Освен това Катар инвестира почти 30 млрд. долара в разширяването на газовото си находище „Северно поле“, което е най-голямото в света, за да повиши годишния си производствен капацитет за втечнен природен газ от 77 млн. тона на 126 млн. тона до 2027 г.
Великобритания започна разговори с Катар преди почти една година, за да стане страната от Персийския залив неин „доставчик от последна инстанция“. Кааби, който се срещна с британския министър на енергетиката Джейкъб Рийс-Мог този месец, коментира, че двете страни са засилили диалога, но допълва, че е трудно да се каже кога ще бъде постигнато споразумение.
Катар подписа предварително споразумение с Германия през март, но тези разговори са възпрепятствани от разногласия за срока на договорите. Доха води преговори и с Франция, Испания, Италия, Белгия, Полша и Словакия за разширяване на износа към тези страни.
QatarEnergy предпочита да продава газа си чрез дългосрочни договори, които дават сигурност, тъй като страната инвестира милиарди долари в енергийна инфраструктура. Азиатските купувачи на катарски газ обикновено подписват 15- до 20-годишни договори за доставки.
Кааби отбелязва, че основният проблем, засягащ преговорите на Катар с европейски страни, е свързан с предизвикателствата пред правителствата да решат кой е най-добрият начин за осигуряване на газа чрез фиксирани договори в среда, в която енергийните компании са частна собственост.
Той също така предупреждава, че Европа трябва да „се откаже от дискусията, че газът не е необходим в дългосрочен план“, намеквайки за надеждите на континента да загърби фосилните горива и да направи преход към възобновяеми източници.
„Всеки, който ще инвестира в газовия сектор, гледа към 25-,30-, 40-годишни хоризонти за инвестиране и към постигане на разумна възвръщаемост от инвестициите. Ако правителствата няма да подкрепят това, трудно ще дойдат инвеститори“, отбелязва Кааби.
Той допълва, че преговорите на европейските страни за катарски газ са създали „огромна конкуренция“ с азиатски вносители, които се стремят да си гарантират дългосрочни доставки, докато Катар разширява добива си.
„Заради желанието на страни от Европа за допълнителен газ… азиатските купувачи търсят същото и казват: Чакайте, трябва да си гарантираме бъдещите нужди. Говорим с почти всеки клиент в Азия, където те много сериозно се опитват да постигнат сделки“, отбелязва Кааби.
Цената на втечнения природен газ нараства в световен мащаб след началото на руското нашествие в Украйна. TTF, европейският бенчмарк за тръбен газ и LNG, достигна 311 евро за мегаватчас през август, ръст с почти 250% спрямо началото на годината. Оттогава цените намаляха както в Европа, така и в Азия благодарение на по-мекото време и запълването почти изцяло на газохранилищата на Стария континент.