Енергийните мрежи останаха пренебрегнати в плановете за зеления преход на ЕС - фокусът е върху възобновяемите енергийни източници, коментираха участниците в конференцията "Зеленият преход - инвестиции и мрежи", организирана от Института за енергиен мениджмънт.
По време на своето изказване председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов припомни, че по Плана за възстановяване има финансиране в размер на 610 млн. лева за Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и за близо 1,6 млрд. лева за изграждане на съоръжения за съхранение на енергия. "За мен няма логика", категоричен е той и посочи, че ако има възможност, това трябва да се коригира.
В ЕСО са депозирани заявления за нови зелени централи с капацитет от 28 гигавата, коментира директорът на институцията Ангелин Цачев. Припомняме, че само до началото на август заявленията бяха за 24 гигавата.
Според него присъединяването им крие риск от срив на системата (т.нар. blackout), ако не бъде инвестирано в електропреносната и електроразпределителната мрежа. Това не изключва развитието на системи за съхранение на енергия, производство на зелен водород с цел зелената енергия да може да бъде насочена към останалите сектори на икономиката - транспорт, химическа индустрия, производство на цимент и т.н.
Повечето предложения са за нови фотоволтаични централи, разказаха още от ЕСО и очакванията са до 5-8 години да има бум на зелените централи у нас.
Проблемът не е само в България - в цяла Европа електроенергийните мрежи са неглижирани за сметка на производствените мощности, категоричен беше Цачев. Той припомни, че във Великобритания през 2021 г. на два пъти е имало сривове на мрежата заради претоварване. В България последният blackout е през 70-те години на миналия век.
Според директора на ЕСО решението е в по-ефективното използване на възобновяемите централи и инвестиции в нови мрежи. Потреблението на електроенергия не може да бъде намалено - уредите в домовете стават все по-енергийноефективни, но пък броят им се увеличава непрекъснато. Затова и електроенергийната мрежа трябва да бъде модернизирана, да се включат нови технологии, което реално ще доведе и до намаляване на зависимостта на Европа от изкопаемите горива.
Цачев посочи още, че липсва добра междусистемна свързаност и електроенергията, произведена в Югоизточва Европа, често си остава в региона и не може да бъде изнесена в другите части от континента. Това също е фактор за претоварване и срив на системата и от ЕСО са предложили изграждането на нова енергийна мрежа на ниво ЕС, за да може да бъде преодолян този проблем.
Иван Иванов също коментира необходимостта от изграждане на функционални междусистемни връзки, което ще позволи на региони с различно натоварване и климатични дадености да обменят енергията и така да бъде избегнато претоварване. За България тенденцията производството да е близо до потреблението е по-трудна за приложение, защото 73% от населението живее в големите градове и не е логично да съсредоточим производството в София, Варна и Пловдив.
Той обаче критикува практиката за изграждането на фотоволтаични централи в обезлюдени райони, намеквайки, че целта им е единствено използването на преференциалните уславия, които се предлагат на тези производители. Смисълът на европейските директиви в този сектор е да бъдат изграждани фотоволтаични инсталации на покривите на обитаеми жилища, които ползват произведената енергия.
Ангелин Цачев коментира и още един проблем пред ЕСО - заради нормативната уредба операторът трябва да даде отговор на инвестиционно намерение за присъединяване на ВЕИ в рамките на 14 дни. "Всеки ден получаваме по повече от 100 такива заявления", коментира той и допълни, че това налага ЕСО да работи "на парче", без план и визия за развитието на сектора.
15:41 | 06.10.22 г.
