Гражданите на страни от ЕС няма да могат да заемат управленски постове в бордовете на руски държавни компании. Забраната е част от осмия пакет от санкции срещу Русия, съобщава Euronews. Решението за въвеждането на новите ограничения беше взето от посланиците на страните от общността и се очаква в четвъртък (6 октомври) да бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС.
Одобрението на пакета беше потвърдено и от председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в Twitter.
I welcome the Member States’ agreement today on the 8th sanctions package.
We have moved quickly and decisively.
We will never accept Putin’s sham referenda nor any kind of annexation in Ukraine.
We are determined to continue making the Kremlin pay.
— Ursula von der Leyen (@vonderleyen) October 5, 2022В мерките, налагани от общността заради войната в Украйна, е включен и таван за цената на петрола. Такова ограничение вече приеха и страните от Г-7 и то трябва да влезе в сила от началото на декември. За да бъде гарантирано спазването на този таван, организацията въведе забраната за сключване на застраховки на товари на кораби над определения ценови лимит.
Лидери при предоставянето на застрахователни услуги са компании от ЕС и Великобритания, а корабната индустрия на Гърция, Кипър и Малта играе ключова роля при транспортирането на руския петрол.
Първоначално се очакваше, че новият пакет санкции, наложен заради анексирането на четири окупирани от Русия украински провинции, ще бъде блокиран от Унгария. Страната заяви преди седмици, че няма да гласува срещу ограничения за енергийния сектор на Русия. В крайна сметка обаче външният министър на страната Петер Сийярто оттегли възраженията, подчертавайки, че новият пакет не касае доставките на петрол по тръбопроводи (по които получава Унгария руския петрол), както и спешни доставки през морските терминали.
В допълнение ЕС не налага и санкции срещу ядрения сектор на Русия, допълни още Сийярто.
Отделно от тавана върху цената на петрола страните от ЕС въвеждат ембарго за доставката на руски петрол, което обаче не засяга доставките през петролопроводи (за Полша, Чехия, Словакия и Унгария), както и морските доставки за България до края на 2024 година. Санкцията е част от шестия пакет, договорен в ЕС в края на май. Тогава Полша заяви, че сама се отказва от доставките на руски петрол, а ЕС даде дерогация и за Хърватия, която ще може да продължи да внася газьол от Русия.
В новия пакет се включват още санкции срещу руснаци, замесени в организирането на псевдореферендумите на територията на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област в Украйна.
Парите от продажбата на енергоизточници формират 45% от приходите в руския държавен бюджет. По данни на руската Централна банка през 2021 година приходите само от продажбата на руски петрол са надхвърлили 110 млрд. долара. Продажбите на петролни продукти, като например автомобилни горива, са на стойност почти 69 млрд. долара през миналата година.