След инцидентите около "Северен поток" НАТО обмисля варианти за защита на подводна инфраструктура, съобщава Bloomberg. Проблемът е, че тези съоръжения трудно се поставят под наблюдение и съответно - трудно се идентифицират нападатели.
Повечето подводна инфраструктура - не само тръби на газопроводи или петролопроводи, но и комуникационни кабели, е собственост на частни компании. Мащабите им обаче са такива, че засилват притесненията на държавно ниво.
Анализатори коментират, че до взривовете по три от тръбите на "Северен поток", подобни инциденти все още са били в сферата на вероятностите, макар и често да са допускали подобни казуси. В Европа имат опасения, че "Северен поток" е само предупреждение и инциденти могат да се случат по тръбопроводите от Норвегия, която в момента е основен доставчкик на тръбен газ за Европа или по кабелите за интернет и мобилен трафик.
Още през 2020 година по време на среща на НАТО беше представен доклад за проблемите, които могат да бъдат свързани с подводната инфраструктура. Но едва след инцидентите със "Северен поток" съюзниците предприеха някои стъпки. Норвегия например разположи военни по своите петролни и газови съоръжения, особено след като бяха засечени неидентифицирани дронове в региона. Италия също възложи на военноморските сили да увеличат вниманието си по отношение на тръбопроводите в Средиземно море.
Алиансът като цяло увеличава и патрулите на кораби и самолети в Балтийско и Северно море.
Но държавите се натъкват на някои пречки - Службата за сигурност на Норвегия например не могат да предотвратят саботаж на енергийни съоръжения. Службата може само да разследва терористични заплахи, използвайки "инвазивни" методи, сред които подслушване и извличане на данни.
Към момента разследването на случилото се по "Северен поток" все още не е приключило. Експерти не изключват възможност от санкции или още военна помощ за Украйна, ако се докажат хипотезите, че зад инцидентите стои Русия.
09:17 | 05.10.22 г.
