Всичко е добре, когато свършва добре - IGB е в експлоатация

На официална церемония в София в присъствието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, лидерите на балканските страни, президентът на Азербайджан Илхам Алиев, както и президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, беше даден дългоочакваният старт на работата на новата газова връзка с Гърция IGB. Всички кранове на връзката бяха отворени в 7 часа днес (1 октомври) и България вече получава газ по нея. В първия работен ден на IGB се очаква по газопровода да постъпят над 29 171 MWh, а за целия октомври прогнозата е за 888 801 MWh.

По време на приветствията беше изтъкната важността на тази нова енергийна инфраструктура, която повишава сигурността на региона и втвърдява позициите ни при преговори за доставките на природен газ.

"Всичко е добре, когато свършва добре" коментира българският президент Румен Радев, припомняйки проблемите около проекта. Най-накрая имаме реална диверсификация на газовете доставки, заяви още той и допълни, че IGB е символ. 

Радев призова още за ускоряване на изграждането на връзката със Сърбия. 

Войната в Украйна промени глобалните вериги на доставките, както и оценката за съвместните действия - при прекъсването на доставките на руски газ, България се обърна към съседите си и получи достъп до терминалите си да втечнен газ, припомни Радев. Той изтъкна още, че бъдещето е на новите технологии, например за производството на зелен водород, възобновяеми източници.

В своето приветствие държавният глава намекна за бъдещо развитие на нов ядрен проект в България съвместно със съседните държави и по-конкретно Гърция и призова за изграждането на нови петролопроводи, пътна и комуникационна инфраструктура в региона, включително и нови мостове през Дунав между България и Румъния.

Радев напомни още, че България, Румъния, Хърватия и Сърбия не трябва да остават извън Шенген, защото това е въпрос за сигурността за цяла Европа.

Служебният премиер Гълъб Донев коментира, че през новата връзка доставки на газ могат да получават не само за страната и балканските страни, но и за Молдова, Украйна и Централна Европа. IGB е в пълна синергия с терминала за втечнен газ, който ще бъде изграден край Александруполис.

ЕС подкрепя изцяло този проект, включително и финансово с близо 250 млн. евро, припомни Урсула фон дер Лайен. Тя нарече връзката "свобода" от зависимостта от руския газ. Фон дер Лайен беше категорична, че газ през зимата ще има, благодарение на проекти като интерконектора. Тя припомни водените преговори с алтернативи като Азербайджан, Алжир, Египет и други. Тя обаче призна, че зимата ще е трудна и обеща мерки за ограничаване на растящите цени на природния газ.

Председателят на ЕК коментира решенията от енергийния съвет в петък (30 септември), сред които и преразпределянето на неочакваните печалбите на производителите, както насърчи изграждането на зелени мощности.

Азербайджанският президент Илхам Алиев обеща увеличаване на доставките по Южният газов коридор, чрез развитието на нови проекти, които ще се удвоят до 2027 година. Алиев обясни, че се водят преговори за удвояване на капацитета по TANAP (до 32 млрд. куб. метра) и TAP (до 20 млрд. куб. метра).Това също прави IGB проект, който привлича интерес.

Всички осъзнаваме по-широкото геополитическо значение на връзката, която ще "разкъса руската хватка на региона", заяви премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис. Той изтъкна растящата роля на страната му за енергийната сигурност за Централна и Източна Европа.

Премиерът на Румъния Николае Чука изтъкна проблемът с цените на енергийните ресурси, породен от "изкуствените дефицити", предизвикани от Русия. Той припомни още един проект, който е в синергия с IGB - Вертикалния газов коридор, през който суровината може през територията на Румъния да достигне до Централна Европа. "Румъния е готова да изиграе своята роля на гарант на енергийната сигурност на Европа" , заяви Чука.

Ще имаме трудна есен, трудна зима, предупреди президентът на Сърбия Александър Вучич и припомни колко малко интерес е имало към проекта. Той призова страната му да бъде включена към списъка с мерките за намаляване на цената на природния газ.

За съвместни действия в битката с енергийната криза призова и президента на Северна Македония Пендаровски.

Пускането в експлоатация на връзката беше определено като "сбъдната мечта" за диверсификацията на енергийните доставки от страна на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на брифинг, на който от регулатора съобщиха за връчването на всички сертификати за проекта на 30 септември. 

Идеята за газовата връзка датира още от 2009 година, когато правителствата на България и Гърция подписаха Меморандум за разбирателство по проекта. Окончателното инвестиционно решение беше подписано шест години по-късно като тогава заявките бяха, че тръбата ще влезе в експлоатация през 2018 година. Но тогава никой не вярваше, че проектът ще бъде реализиран, припомни днес един от изпълнителните директори на проектната компания ICGB Теодора Георгиева. Тя беше категорична  този проект е реалната диверсификация на доставките на газ за България.

Строителство на газопровода започна едва през 2019 година, а пандемията от коронавируса се оказа предизвикателна и за този проект. Блокадите добавиха месеци към реализацията на проекта, които се оказаха критични за страната след началото на войната в Украйна и спрените доставки на руския природен газ. 

По тази газова връзка България има възможност да получава газ от Азербайджан на съществено по-ниска цена спрямо нивата на спотовите пазари, до които бяхме принудени да се обърнем. За сравнение тази сутрин (1 октомври) "Булгаргаз" подаде окончателно ценово заявление в КЕВР с цена от малко над 233 лева за мегаватчас, което е около 119 евро за мегаватчас. Средната цена на европейските пазари за октомври е 202 евро за мегаватчас.

Енергийният регулатор ще вземе решение за цената на газа през октомври по-късно днес по време на закрито заседание.

Капацитетът на връзката в момента е 3 млрд. куб. метра, но може да се повиши до 5 млрд. куб. метра с изграждане на компресорна станция при Комотини. Това може да стане още до 2024 година, защото по информация на Теодора Георгиева още през лятото операторът на газопреносната мрежа на Гърция - Desfa, вече е подал заявление в RAE за този проект. Целта е да се осигури трасе за втечнения газ, който ще идва по терминала в Александруполис, в който акционер е и  "Булгартрансгаз".