Ядрените проблеми на Франция отразяват нуждата от енергийна диверсификация

Последните събития показват, че силната зависимост на една нация от един източник на енергия е неразумно. И тук не става въпрос само за природен газ. Горещините доведоха до технически проблеми за ядрените централи във Франция, тъй като трябваше да се ограничи употребата на вода за охлаждане поради засушаването.

Всичко това се усложнява от рутинните и неочаквани спирания поради проверки и поддръжка. Тъй като ядрената енергия е отговорна за над 60% от произведената електроенергия в страната, превръщайки я в най-големия износител на енергия в Европа (досега), Франция вече усеща негативните последици от своята зависимост от един единствен енергиен ресурс, пише EnergyPost.

Междувременно Швеция редуцира своите ядрени мощности. Този преход към по-голямо разнообразие на енергийния микс, включващ ядрена, хидро- и вятърна енергия, превърна страната в новия енергиен лидер при износа в региона, изтъква Франк Бас от Института по енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA).

Той сравнява стратегиите на двете нации, за да обоснове разнообразната комбинация от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) като най-добрия начин за осигуряване на по-плавен енергиен преход.

Вероятно не е голяма изненада, че Франция, традиционно водещ износител на електроенергия за останалата част от Европа, сега е в положението на нетен вносител.

Лято, белязано от силни и постоянни горещини и продължителна суша, плюс спиране на повече от половината от ядрените блокове поради рутинна и аварийна поддръжка, доведоха до рязък скок на цените на електроенергията и намалиха способността на страната да генерира излишни количества електроенергия.

Извън полезрението обаче остава фактът, че държавата, която замества Франция като водещ износител на електроенергия на континента – Швеция – намалява зависимостта си от ядрената енергия в енергийния си микс.

Ядрената енергия е уязвима към екстремни метеорологични явления

Промяната в Швеция подчертава две реалности: ядрената енергия, приветствана като най-надеждният източник на електроенергия, откакто първата централа е въведена в експлоатация през 1951 г., вероятно ще стане по-малко предпочитана, тъй като изменението на климата причинява води до екстремни метеорологични явления, като продължителни горещини, суши и наводнения. И миксът от ВЕИ, като този в Швеция, ще бъде от решаващо значение за подсигуряване на захранването.

Франция разчита на ядрената енергия повече от всяка друга страна на планетата. Нейните ядрени мощности осигуряват 66,5% от електроенергията в страната през 2020 г. През последното десетилетие Франция е изнасяла по 70 тераватчаса електроенергия всяка година.

Повтарящите се продължителни горещини и засушаване обаче спъват работата на този флот от реактори. Приблизително половината френски атомни централи бяха спрени поради планов или авариен ремонт в началото на това лято. Корозията, открита по тръбите на един от  реакторите, доведе до затварянето на поне дузина други; около половината от френските реактори бяха затворени до средата на юли.

Търсенето междувременно нарасна с повишаването на температурите. Останалите ядрени централи – които използват вода за охлаждане и след това връщат горещата вода в реки и езера – се оказаха застрашени от това да нарушат правилата, свързани с извеждането на употребената от реакторите вече гореща вода в околната среда.

Нова ядрена енергия: малки модулни реактори и европейски реактори под налягане

Франция предлага да се решат подобни проблеми чрез изграждане на повече ядрени централи, като се фокусира върху малките модулни реактори (SMR) и европейските реактори под налягане (EPR). EPR блоковете използват вода под налягане, за да създадат пара, която задвижва турбините; от друга страна SMR реакторите използват топлинна енергия, за да превърнат водата в пара, която също да завърти турбините. За съжаление, нито SMR, нито EPR са практически решения. По-специално SMR реакторите са все още недоказана технология, когато става въпрос за мащаб, която ще струва твърде скъпо, ще се наложи твърде късно и няма да бъде достатъчно надеждна, за да осигури плавен преход към нисковъглеродна икономика.

EPR блоковете са засегнати от други проблеми. Френският гигант за комунални услуги EDF, съпроектант на EPR технологията, призна за проблеми с технологията. Първият реактор, построен във Финландия, се очаква да започне работа през декември след 13-годишно забавяне, причинено от проблеми при проектирането, съдебни дела и грешки в конструкцията. Централата Olkiluoto 3 (OL3) вече се приема като лош опит за страните, които обмислят да добавят нови ядрени мощности.

Малките модулни реактори едва ли са по-обещаващи като потенциал. Технологията не е напълно разработена, няма комерсиално работещи SMR, като Министерството на енергетиката на САЩ изчислява, че SMR реакторът, проектиран от NuScale, ще струва 6800 долара на  произведен киловат, над два пъти повече от оценките на дизайнера. Освен това SMR няма да генерира електричество преди средата на 2029 г.

Февруарски доклад на IEEFA описва реактора като „твърде закъснял, твърде скъп, твърде рискован и твърде несигурен“.

Швеция: по-малко ядрена, повече възобновяема енергия

Швеция, която се изкачи до позицията на най-големия износител на електроенергия в Европа за първите шест месеца на 2022 г., ограничава зависимостта си от ядрената енергия. Този тип мощности в скандинавската страна представлява 30,1 процента от общото ѝ енергийно производство през 2020 г. - спад от 46,5 на сто спрямо 1990 г., според Международната агенция по енергетика (МАЕ). В същото време ВЕИ представляват 68,5% от микса в Швеция през 2020 г.

Нещо повече, Швеция може да се похвали разнообразна комбинация от възобновяеми енергийни източници. Производството на водноелектрическа енергия е намаляло с повече от 5 на сто от 1990 г. и в момента представлява 44,2% от източниците на електроенергия в страната. Вятърът е третият по големина източник с дял от 2,3 процента през 2010 г., като той нараства до 16,9% към 2020 г.

Производството на биогорива е нараснало до 4,7 процента, а електроенергията, генерирана от отпадъци, представлява 2,1 процента от енергийния микс.

Дори слънчевата енергия, която е изправена пред значителни препятствия, предвид географското положение на страната, представлява 0,6 процента от националния микс.

Междувременно въглищата, петролът и природният газ съставляват само 1,4 процента от производството на електроенергия в Швеция.

Ситуацията е донякъде аналогична с горещините в Тексас това лято. Ако щатът беше разчитал на основния си източник на енергия (в този случай природен газ) до степента, в която Франция разчита на ядрената енергия, хората там щяха да се сблъскат с големи и продължителни прекъсвания и със смъртни случаи на фона на високите температури. Но тъй като Тексас разполага с разнообразна комбинация от ресурси за генериране на електричество, бедствието беше избегнато.

Уроците от горещините в Европа трябва да са ясни: разнообразната комбинация от ВЕИ е най-добрият вариант за осигуряване на по-плавен енергиен преход, а недостъпните, ненадеждни или недоказани източници на електроенергия няма да помогнат.