Руският президент Владимир Путин отново обвини западните санкции за спрените доставки по "Северен поток 1". По време на икономическия форум във Владивосток той коментира, че ограниченията, наложени срещу Русия пречат на връщането на турбините в компресорната станция "Портовая", въпреки че Германия на няколко пъти показа ремонтираната в Канада турбина и заяви, че Москва може да я вземе по всяко време.
"Дайте ни турбини и ще пуснем "Северен поток 1" още утре", заяви руският държавен глава и допълни: "Но те не ни дават нищо", пише Bloomberg. По време на форума руският държавен глава коментира още, че страната му не губи, а печели от войната в Украйна.
"Русия не иска да я достави", каза по-рано днес (7 септември) германският канцлер Олаф Шолц по повод спрените доставки и спорната турбина за "Северен поток 1", допълва още Bloomberg. Според него причината за това развитие на нещата е желанието на Москва да изнудва Германия и европейските страни с намаляване на доставките на газ и повишаването на цената на суровината.
Русия обвинява Запада за спирането на доставките на руски природен газ в Европа. Преди дни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков беше категоричен, че ако санкциите, наложени заради военната офанзива на Москва в Украйна, не бъдат премахнати, "Северен поток 1" ще остане затворен.
Коментар по темата направи и говорителят на руското Министерство на външните работи Мария Захарова, която заяви, че виновни за спрените руски доставки са САЩ, които карат европейските лидери да прекъснат дългогодишните си енергийни връзки с Русия.
Според Путин спирането на газа за Европа - най-големия пазар на "Газпром", не е проблем за Русия, цитирайки подписването на ново споразумение за износ на газ за Китай. Към момента "Газпром" и китайската CNPC имат споразумение за доставката на до 38 млрд. куб. метра годишно, подписано през 2014 година и анекс, подписан малко преди началото на олимпийските игри в Пекин за още до 10 млрд. куб. метра. От "Газпром" посочват в съобщение за подписано трето споразумение, но не посочват в какъв обем са договорените доставки.
Все пак за реализацията им е нужно изграждането на разширението на газопровода "Силата на Сибир 2" през територията на Монголия. От "Газпром" уточняват, че в момента работят по проекта на газопровода, а премиерът на Монголия Оюн-Ердене Лувсанамсрай съобщи през юли, че очаква строителството му да започне след около две години - през 2024 година. Предварителните планове са, че съоръжението да заработи до 2030 година, но вероятно Русия ще опита да изтегли този срок.
Войната в Украйна е един от факторите, които влияят сериозно върху проекта. Тя едновременно кара Москва да бърза с реализацията му, за да намери нови пазари за своя природен газ, но от друга страна санкциите на Запада поставят под въпрос колко бързо може да бъде построен газопроводът с планирана дължина от около 6700 километра. Заради санкциите, които наложи САЩ заради анексирането на Крим през 2014 година, повечето западни компании се изтеглиха от строителството на "Северен поток 2" и това забави реализацията му с години.
Историята на "Силата на Сибир" датира още от 2006 година, когато след посещение в Китай руският президент Владимир Путин съобщи, че през 2011 година ще има изграден експортен газопровод с капацитет от 80 млрд. куб. метра годишно, който да свързва находищата на газ в Сибир с Китай (вероятно до Шанхай).
Въпреки съобщенията на "Газпром" за значително увеличение на износа на газ към Китай в месеците след началото на войната в Украйна, компанията е доставила към 10 млрд. куб. метра газ през 2021 година. В Европа доставките са около 150 млрд. куб. метра за цялата минала година, но от края на тази пролет започват съществено да намаляват и към края на август са вече с повече от 1/3 надолу.
13:13 | 14.09.22 г.
