Световните петролни компании влагат милиарди долари в морски сондажи, като обръщат тенденцията на дългогодишен спад на разходите за проектите, осъществявани от десетилетия, включително и за такива в отдалечените айсбергови води далеч от атлантическото крайбрежие на Канада, пише Reuters.
Нарастващите цени на петрола насърчават инвестициите, както и нарастващото търсене на енергия в Европа, тъй като войната между Украйна и Русия се проточва.
Изграждането на морски обекти за добив на нефт е по-скъпо от изграждането на шистови находища на сушата, които бяха любимият инвестиционен продукт през последното десетилетие. Според консултантската компания Rystad Energy обаче, след като бъдат изградени и започнат да функционират, те могат да донесат печалби на по-ниски цени от другите форми на производство.
Освен това те са проектирани да изпомпват петрол в продължение на десетилетия - нелогичен ход, който може да увеличи финансовия риск за проектите, тъй като светът се стреми към нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., за да забави изменението на климата.
Морските проекти генерират по-малко емисии на барел в сравнение с други форми на добив на петрол поради огромния си мащаб, но въпреки това ще увеличат глобалното замърсяване на въздуха. Групите за защита на околната среда предупреждават, че е трудно да се почистят разливите в морето.
Една от най-отдалечените разработки е близо до Канада, където норвежката Equinor ASA е близо до окончателно решение за своя проект Bay du Nord на 500 км от шелфа на Нюфаундленд и Лабрадор.
Обектът е толкова далеч от брега, че попада в международни води, което налага Канада да плаща на ООН лицензионни такси. Според Energy Regulation Quarterly това ще бъде първият проект в световен мащаб, който показва колко далеч са готови да стигнат производителите за доставки на петрол, които могат да продължат до три десетилетия.
Изпитание на устойчивостта
Канада си е поставила за цел да намали емисиите си с 40-45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г., но въпреки това през април Отава одобри проекта на Equinor "Bay du Nord" на стойност 16 млрд. канадски долара (12,37 млрд. щатски долара), като заяви, че той не повдига съществени екологични въпроси.
Отава би могла да одобри повече такива проекти, стига те да произвеждат ниски емисии, да разполагат с най-добрите в своя клас технологии и да могат да станат нулеви до 2050 г., заяви Джонатан Уилкинсън, министър на природните ресурси на Канада. По оценки на Equinor Bay du Nord ще произвежда под 8 килограма въглероден диоксид на барел, което е по-малко от половината от средното международно ниво.
"Съоръженията, които произвеждат нефт и газ с нулеви или почти нулеви производствени емисии, ще бъдат последните, които ще останат", каза Уилкинсън.
Заливът дю Норд, който може да започне да добива нефт до края на десетилетието, може да бъде първият от няколко мащабни офшорни проекта в Нюфаундленд. OilCo, правителствена корпорация на Нюфаундленд, е идентифицирала 20 перспективни проекта със запаси от по 1 млрд. барела всеки, заяви главният изпълнителен директор Джим Кийтинг.
Такива проекти са свързани с предизвикателства, които не се срещат на сушата.
Според Equinor плаващата инсталация за производство, съхранение и разтоварване в залива дю Норд ще бъде с размери, по-големи от един квартал, и ще добива суров петрол в ледени води, известни със своите вълни с височина до 15 метра през зимата. Между март и юли в района се носят айсберги, а във водите му живеят два вида застрашени морски костенурки.
"Канада вече има рентабилни производствени находища далеч от брега с подобни климатични условия", казва Марсело де Асис, анализатор на Wood Mackenzie по отношение на добива, като отбелязва, че дълбочината на водата в проекта от 650 до 1170 метра е много по-малка от тази на кладенците на други места, където тя е 3000 метра.
Целия анализ четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!
01:01 | 14.09.22 г.
