Националната самодостатъчност не е отговорът на енергийния шок

Световната икономика в наши дни изглежда склонна да предлага едно след друго оправдания за дълбоко подозрителното отношение към международната търговия. В допълнение към напрежението между САЩ и Китай, коронавирусните блокади, затруднено корабоплаване и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, най-новият аргумент за решоринга (връщане у дома на веригите за доставки – бел. прев.) е мащабният глобален енергиен шок и заплахата от прекъсване на трансграничните доставки, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Прекъсванията задействаха инстинкти за енергийна самодостатъчност. Една по същество неуместна идея на Лиз Тръс, новият министър-председател на Обединеното кралство, включва справяне с надвисналата над Великобритания горивна криза чрез експлоатиране на застаряващите петролни и газови находища в Северно море, за да се увеличи добивът.

Естествено е правителствата да участват в политизирания бизнес на енергийните доставки, като се има предвид неговата икономическа необходимост и мащаба на нужната инфраструктура. Това, което сега се нарича „френдшоринг“ (разполагане на веригите за доставки в приятелски страни – бел. прев.) и се прилага за стоки като електрически превозни средства, отдавна работи за създаването на съюзи относно изкопаемите горива. Джими Картър наблягаше на правата на човека по време на своето президентство, но „доктрината Картър“ от 1980 г. заплашваше с военна сила за защита на „американските интереси“ – тоест петрола – включваща нелицеприятни приятелства в Персийския залив.

Има голяма зависимост от пътя в доставките на енергия. Предвид финансовите и политическите разходи за разработване на кладенци, полагане на тръбопроводи, създаване на ядрени електроцентрали, изграждане на газови терминали, покриване на провинцията с вятърни турбини и т.н., правителствата не са склонни да поемат разходите за диверсификация срещу все още нереализирани рискове. С течение на десетилетията солиден политически консенсус може лесно да израсне около определен модел, който работи добре, докато внезапно не престане.

Големият залог на Германия върху доставките на руски газ датира от ерата на разведряването със Съветския съюз през 70-те години, т.нар. „Остполитик“. Тогава логиката на ангажиране с Москва, макар и все още спорна, беше ясна. Но беше огромна грешка страната да продължи да разчита на руския газ, след като сближаването между Москва и Западна Европа беше обърнато от Владимир Путин в началото на хилядолетието и особено след нахлуването му в Крим през 2014 г.

Усилията на Германия от март насам в изграждането на терминали за втечнен природен газ и търсенето на други източници на петрол и газ са впечатляващи, както и усилията ú да намали търсенето, но тя трябва да отхвърли десетилетна установена практика, за да извлече отново уроците от миналото. Като ярък пример, летище Берлин Бранденбург, новооткрито след десетилетия на закъснения, зависи в голяма степен за своето керосиново реактивно гориво от близката петролна рафинерия Шведт, собственост на Русия. Властите предупреждават, че пълното германско ембарго върху руския петрол ще застраши операциите на летището. В контраст, бившето летище на Берлин, Тегел, беше по-устойчиво дори по време на Студената война: правилото за диверсификация означаваше, че горивото за самолети пристигаше по различни начини, включително камиони и влакове.

Но също така е жизненоважно да се отбележат опасностите от елиминиране на риска от ненадеждни чуждестранни доставчици чрез опити всичко да се прави у дома. Често цитираното твърдение на Чърчил за енергийната сигурност от 1913 г., че „сигурността и надеждността на петрола се крие в разнообразието [от доставчици] и само в разнообразието“, може да се приложи еднакво към типовете енергия и начините на доставка във вид на държави.

Във Франция по време на десетилетията след Втората световна война управленският елит, на базата на инженерна експертиза чрез образователния кадър на „Corps des Mines“, разработи консенсус за енергийни доставки, основан на местно генерирана ядрена енергия в голям мащаб, който пасваше добре на преобладаващата икономическа доктрина за направлявана от държавата автономия. Това изглеждаше като добър залог и доведе до десетилетия на вътрешни доставки и износ на енергия. Но прекомерната зависимост от един източник винаги е рискована. През последните години недостатъчните инвестиции и лошото управление на ядрени съоръжения от комуналната компания EDF намалиха производството, принуждавайки Франция да внася електроенергия от съседни страни и оставяйки икономиката й уязвима на глобалния енергиен шок.

Реалността е, че правителствата трябва да управляват, вместо да избягват международните отношения в енергийните доставки, включително електроенергия, генерирана от възобновяеми местни ресурси като вятър и слънце. В Европа и САЩ широкото разпространение на слънчевата енергия на достъпна цена отдавна зависи от вноса на оборудване от евтини производители в Азия. Администрацията на Байдън се забърка в ужасна каша заради блокирането на вноса на соларно оборудване, след като американските производители се оплакаха от нелоялна конкуренция.

Същото важи и за други възобновяеми енергийни източници като вятърната енергия, особено офшорна такава, за която китайските компании осигуряват оборудване и управляват съоръжения за производство в Европа. Има, разбира се, опасности, свързани с разчитането на китайски доставчици и оператори, включително тези с тесни връзки с военните. Но като се имат предвид взаимозависимостите, отговорът е да се предприеме реалистична оценка на рисковете и да се продължи разширяването на гамата от енергийни източници, а не да се разгръща повсеместна кампания за решоринг.

Доста лесно е да се види, че политическата и индустриална върхушка на Германия направи исторически грешки, разчитайки на единични доставчици като Русия. По-трудно и по-скъпо е проблемът да се реши чрез диверсификация на търговските партньори, източниците и начините на доставка, вместо да се продължи с избирането на отделни победители или с опитите да се върне цялото производство на енергия у дома.