Полша рискува да остане без газ през зимата 

Що се отнася до енергийните доставки, Полша се смяташе за пример за подражание. В началото на годината Русия затвори газовия кран на страната (както и на България) и правителството във Варшава незабавно предприе контрамерки. В края на краищата предстои да бъде завършен и тръбопроводът със Скандинавия.

Но сега цари хаос. Провалени договори, проблеми с Норвегия, технически забавяния, недоумение - следващата зима може да бъде студена, а страната няма план Б за снабдяване на населението и предприятията с газ, пише в свой анализ германският Handelsblatt. 

Но ето малко ретроспекция: почти веднага след руската инвазия в Украйна най-многолюдната източноевропейска страна членка на ЕС изпадна в затруднение. Руската държавна компания „Газпром" направи от Полша първата страна от ЕС, на която прекрати доставките на газ по газопровода "Ямал-Европа", който минава през Полша за Германия.

Причината за наказателната акция е, че Варшава, както и София впрочем, отказа да плаща на руския експортен монополист за газ в рубли. Правителството обаче остана спокойно, като се позова на перспективни инфраструктурни проекти.

През 2015 г. Полша вече пусна в експлоатация терминал за разтоварване на втечнен природен газ (LNG) в Швиноу̀йшче на Балтийско море, а по това време започна и изграждането на нов газопровод през Балтийско море до Дания и по-нататък до Норвегия. Откриването на този балтийски тръбопровод е планирано за октомври и той ще осигури на Полша безопасна и топла зима.

Сега обаче се оказва, че тази стратегия, на която мнозина в Европа се възхищаваха, е доведена до задънена улица. Тръбопроводът трябваше да пренася до десет милиарда кубически метра природен газ годишно и по този начин да покрива голяма част от енергийните нужди на Полша, но засега той ще остане празен.

Полската енергийна компания PGNiG, в която държавата притежава мажоритарен дял, досега не е успяла да закупи необходимите количества газ. Компанията участва в проекта на стойност 2 млрд. евро заедно с датския оператор на газопреносна и електропреносна мрежа Enerqinet.dk и полския оператор на газопреносна мрежа Gaz-System.

Неотдавна министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки от евроскептичната управляваща партия „Право и справедливост" (PiS) се позова на твърде високите цени на газа като причина за несключването на договорите за доставка:  „Трябва ли да плащаме на Норвегия 110 евро на мегаватчас за газ? Четири или пет пъти повече, отколкото преди една година? Това е гадно“, скастри Моравецки северняците.

Маргрете Льобен Хансен от норвежкото Министерство на енергетиката не е съгласна с критиката: „Производителите на газ в Норвегия са длъжни да продават горивото при пазарни условия. Дали и колко газ ще потече от Норвегия зависи от икономическите и пазарните условия", каза тя пред полското издание на Newsweek.

Норвегия няма да намали доставките за други клиенти и няма да предостави преференциално третиране на Полша, добави тя. Допълнителни отстъпки за страната също не са опция, каза Хансен. Цената се формира на най-голямата европейска борса за природен газ TTF и достигна междинни върхове от над 350 евро.

Критики към полското правителство за липсата на договори за доставка на газ

Либералната опозиция обвинява правителството, че не е постигнало съгласие по договорите за доставка за PGNiG. По този начин кабинетът застрашавал енергийните доставки на Полша преди зимата. „Разполагахме с повече от достатъчно време, за да запълним пропуските в газопровода, но това не се случи", коментира и много четеният в страната онлайн портал Onet.pl.

Сега е възможно доскоро немислимото: Полша ще трябва да се обърне към Германия за помощ през зимата - и да потърси подкрепа по енергийните въпроси от същата тази страна, която многократно бе упреквана на международно ниво за своята газова зависимост от Русия.

Проблемът се задълбочава от факта, че други енергийни проекти също се забавят: например добивът в датското газово находище Tyra II ще започне едва в началото на 2023/24 г., а не тази есен. Причината за това са нарушените вериги за доставки във връзка с техническото изграждане на добива на природен газ.

PGNiG трябваше да получава 6,4 милиарда кубически метра природен газ годишно от това находище в Северно море от датската енергийна компания Orsted. PGNiG също така си е осигурила дялове в лицензи за добив на газ край норвежкото крайбрежие, възлизащи на 3 до 4 млрд. кубични метра годишно. Но според съобщения в полската преса тези производствени проекти също се забавят.

Моравецки критикува газопроводите 

Въпреки кризата в самата родина, премиерът Моравецки обаче не се свени да продължава да критикува досегашната енергийна политика на Германия. В рамките на откриването на газопровода между Полша и Словакия на 26 август той определи газопроводите „Северен поток 1" и „Северен поток 2", изградени от Русия и Германия, като „военни газопроводи", които „доведоха до дестабилизиране на Европа".

От друга страна, на събитието той не говори за договорите за доставка на газ за Полша, тъй като, наред с други неща, ситуацията с Baltic Pipe все още не била изяснена. Преговорите "все още не са приключили", каза той. 

Още преди началото на войната Полша получаваше повече от половината от доставките си на газ от Русия. Според анализатори на PKO BP, най-голямата полска банка, страната има недостиг на доставки на природен газ от 5,6 милиарда кубически метра. За сравнение, преди това Русия е доставяла на страната 10 милиарда кубични метра годишно, а капацитетът на газопровода „Северен поток", който стига до Германия, е 55 милиарда кубични метра годишно.