България вече не подава дневни заявки за доставка на природен газ и не превежда суми, както е предвидено по договора с "Газпром", стана ясно от думите на служебния министър на енергетиката Росен Христов пред "Нова телевизия". За него това няма смисъл, защото всички заявки са били връщани с нулево потвърждение.
Христов отхвърли твърдението, че по този начин България реално не изпълнява своите ангажименти по договора с руската компания и става уязвима при евентуален арбитраж. Според него е много по-реално в края на годината "Газпром" да си поиска компенсация за милиарди по клаузата "take or pay".
Предишният енергиен министър Александър Николов коментираше в последните дни на кабинета "Петков", че България изпраща своите заявки всеки ден, извършва плащания, които се връщат от руската страна.
При евентуални преговори с "Газпром" България ще поиска гаранции за плащането и да извърши превода към компанията едва когато газът вече е в България, стана ясно още от коментарите на Росен Христов. Но именно липсата на подобни гаранции спря правителството на Кирил Петков да приеме искането за промяната в начина на плащанията. Александър Николов коментираше, че България губи контрола върху плащането в момента на превода по сметката в долари в "Газпромбанк". По предложената схема след това следват операции по превалутиране, при които страната ни няма гаранция, че плащането ще се извърши в срок или дори, че въобще ще бъде направено, а "Газпром" приема за извършено плащане моментът, при който парите постъпят в тяхната сметка в рубли в "Газпромбанк".
Сега България ще предложи банкова гаранция на плащанията и ще преговаря плащането да се извършва след получаване на доставката.
Росен Христов коментира още, че очаква до дни индикация от руската компания дали са готови да водят преговори. Според Христов България ще поиска и удължаване на срока на сегашния договор с "Газпром" до края на зимния сезон или до лятото чрез удължаване на срока за получаване на газа, който сме договорили по съществуващия договор. Целта е да се намали тежестта на руския газ в микса на "Булгаргаз", а и количествата, които имаме да получаваме по договор не са малко, стана ясно от думите на министъра. Той допълни, че подобно своеобразно удължаване на срока на договора е предвидено и трябва само да се договори.
Кой ще спечели в евентуален арбитраж?
В четвъртък (25 август) Христов коментира пред журналисти, че по действащия в момента договор България е получила 1 млрд. куб. метра газ до края на април, когато "Газпром" едностранно прекрати доставките на газ. По договор обаче страната ни трябва да получи 3 млрд. куб. метра, от които 80% задължително трябва да бъдат получени или да бъдат заплатени. Според изчисленията на министъра това означава, че България дължи "7-8-9-цифрена сума" на "Газпром" по този договор.
"Защо трябва да рискуваме да отидем на арбитраж, при положение че имаме нужда от газ и то на ниска цена", коментира днес Христов пред Нова телевизия.
Той е категоричен, че анализи на екип от юристи показват, че в момента "Газпром" има повече основания да предяви претенции към България, отколкото ние към тях. Той призна, че руската компания е променила едностранно условията по плащанията, но в Европа други държави са приели тези промени.
На коментар, че става въпрос за частни компании, а не за държави, Росен Христов беше категоричен, че и "Булгаргаз" е търговско дружество и няма значение, че е със 100% държавна собственост. "Като става въпрос за търговски взаимоотношения юридическото лице си е юридическо лице", каза още Христов.
Той допълни, че е имал срещи с представители на Европейската комисия, с които са обсъдени варианти за изчерпване на количествата газ по договора с "Газпром" и те са проявили "пълно разбиране по темата".
Рискът за България е прекалено голям, ако "Газпром" има дори и минимален шанс да спечели арбитражно дело, категоричен е енергийният министър. Според него страната ни прави "разумни предложения" и в най-лошия случай, ако те не бъдат приети, рискът компанията да потърси правата си в арбитраж рязко намалява.
Росен Христов също гарантира, че началото на преговорите не означава, че страната ни се отказва от претенции към "Газпром".