Петролът поевтинява. Но може би за кратко

Докато енергийната криза обхваща Европа, световните петролни пазари предложиха скромно облекчение, като цените на суровия петрол се понижиха, тъй като търговците започват да се безпокоят за световната икономика. Но този обрат може да е краткотраен, пише енергийният коментатор на Financial Times Дерек Броуър.

Засега по-евтиният петрол се приветства от световните лидери, борещи се с най-високата инфлация от десетилетия. Президентът на САЩ Джо Байдън, чийто рейтинг на одобрение се сви, тъй като цените на бензина се покачиха преди няколко месеца, не пропусна възможността да каже на американците, че карането на кола отново става по-евтино.

Петролните пазари избегнаха апокалиптичните сценарии, за които енергийните анализатори предупреждаваха само преди шест месеца, когато шок в стил 70-те години изглеждаше неизбежен, тъй като необуздано нарастващото търсене след пандемията се сблъскваше с възможността за ново прекъсване на доставките.

JPMorgan каза, че петролът сорт Брент може да достигне 300 долара за барел, ако западните санкции срещу Русия доведат до голямо затваряне в нейния петролен сектор. Но черното злато в момента се колебае около 100 долара, което е спад с повече от 28 процента от тазгодишния връх от близо 140 долара, достигнат в дните след като Русия нахлу в Украйна през февруари.

Това все още е много - почти два пъти повече от дългосрочната средна цена и повече от достатъчно, за да продължи да носи печалби на производителите от Тексас до Русия. Но не е ценови шок. 

Никой обаче не трябва да бъде твърде оптимистичен относно облекчения в момента пазар. Цените на петрола могат да падат по добри причини - като технологични пробиви, които намаляват търсенето или освобождават повече предлагане - както и поради лоши такива, като рецесия. А сегашният петролен пазар не е в добро състояние.

Днешната цена отстъпва не защото предлагането е достатъчно, а защото растящата инфлация и покачващите се лихвени проценти пораждат страхове от рецесия, особено в Европа.

Слабото търсене на петрол от Китай също влияе на пазара, който започна да разчита на неутолимата жажда на страната за повече суров петрол.

Там където предлагането е стабилно, това е неочаквано – както в Русия, където западните санкции едва докоснаха петролния сектор – или пък неестествено, както в САЩ, където Байдън нареди освобождаване на петрол от федералните резерви. Това помогна за ограничаване на цените, но пазар, държан под контрол от решението на правителството да освободи исторически обем запаси, не е в естественото си състояние.

Някои от тези мечи фактори неминуемо ще отшумят. Американската програма за освобождаване на резерви приключва до ноември, като запасите ще трябва да бъдат попълнени. През декември Европа и Обединеното кралство се очаква да забранят застраховането на кораби, превозващи руски суров петрол - ход, който може рязко да намали руския износ по начин, който санкциите досега не направиха.

Икономическите страхове тепърва ще удрят търсенето. Дълбока рецесия може да разруши фундамента на всички суровинни пазари, както през 80-те години, когато недостигът отстъпи място на почти десетилетие на изобилие. Но кратките рецесии обикновено намаляват търсенето на петрол само за малко: когато икономиките се възстановят, потреблението също се връща.

Междувременно фундаментът търсене-предлагане, който толкова изплаши петролните анализатори преди няколко месеца, продължава да е заплаха под повърхността на пазара. Свободният производствен капацитет на ОПЕК – източникът на пазарната му мощ в продължение на десетилетия – намалява. Дори продукцията на картела вече е доста под собствените му квоти, тъй като тези на някои членове достигат краен спад.

Основният производител в ОПЕК, Саудитска Арабия, която има значителен свободен производствен капацитет, вече обмисля нови съкращения на добива, за да подкрепи цените - идея, която ще разтревожи страните потребители и може да неутрализира всеки допълнителен петрол, идващ от Иран, ако санкциите срещу Техеран бъдат облекчени.

Инвестициите в ново производство извън ОПЕК остават вяли. Уолстрийт не е склонен да финансира повече проекти за изкопаеми горива, които политиката за климата може да направи демоде. Петролните гиганти отделят по-малко капитал за нагоре по веригата, отколкото преди пандемията.

Инвеститорите принуждават някога изобилните американски шистови оператори да харчат приходите си от по-високите цени тази година за дивиденти, а не за скъпи нови сондажи. Времето, когато те можеха да изкопаят достатъчно кладенци, за да отговорят на цялото допълнително глобално търсене, приключи.

По-малкото предлагане на изкопаеми горива от производителите може да звучи като добра новина за климата, но не и ако предизвика ценови шок като този, пред който е изправена Европа с газа, принуждавайки правителствата да субсидират потреблението. Освен това потребителите показват малко признаци за отказ от петрола в краткосрочен план. Очаква се глобалното търсене отново да достигне нивото отпреди пандемията тази година и след това да се повиши още през 2023 г.

Предлагането трудно ще отговори. Една рецесия или освобождаването на повече петрол от резервите може да прикрие тази реалност за известно време, но това само ще направи следващия възходящ цикъл по-тежък.