"Газпром" може да ни предложи евтин газ, но на каква цена?

"Газпром" може да ни предложи евтин газ, но не се знае какво ще поиска в замяна, коментира в ефира на "Нова телевизия" икономистът Георги Ганев. "Ще се поискат неща - война е и няма никакви компромиси", категоричен беше той и допълни, че от България ще се поиска да "слугува на Русия" и да обслужва нейните интереси в този конфликт.

Преди ден от кризисния енергиен щаб заявиха, че вече нямаме други опции освен отново да разговаряме с "Газпром" за доставка на природен газ. Причината са не липсващите количества, защото служебното правителство отказа шест танкера с втечнен газ от САЩ, мотивирайки този ход с високата цена на слотовете по терминалите за втечнен газ. Служебният енергиен министър  Росен Христов призна, че разговорите с руската компания ще бъдат много трудни и тежки, но и заяви, че единствено цената на "Газпром" може да доближи цената на микса на "Булгаргаз" до нивата, поискани от бизнеса.

Представители на работодателските организации смятат, че цена от 200 лева за мегаватчас е постижима, а пределната за тях цена е 250 лева за мегаватчас.

Експерти коментираха пред Investor.bg, че и двете цени са недостижими при днешните условия на пазара. Цената на природния газ в договора с "Газпром" се определя до голяма степен от котировките на нидерландската борса TTF. Заради непланираното в годишния график прекъсване на "Северен поток 1" в края на този месец природният газ за септември поскъпна с 10% само за ден. Тази сутрин (23 август) септемврийските контракти се търгуват за 287 евро за мегаватчас.

За сравнение, миксът на "Булгаргаз" за септември е с прогнозна цена от 315 лева за мегаватчас. От компанията изпратиха своето ценово заявление към енергийния регулатор. Докладът на работната група е готов и ще бъде дискутиран на открито заседание в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 30 август.

Плащаме ли в рубли?

Причината "Газпром Експорт" да преустанови доставките на газа за България в края на април е несъгласието на страната ни да се съобрази с едностранно предложената схема, която променя начина на плащането -  изисква се плащане в рубли, но не директно, а чрез превалутиране с помощта на "Газпромбанк". На коментарите, че това означава, че реално България не плаща в рубли, а в долари, в тази валута се превеждат сумите в българската сметка в банката, които после се превалутират и прехвърлят в сметка на "Газпром", Георги Ганев е категоричен - плащането се смята за извършено, когато продавачът получи сумата по своята сметка. "Преди това тя (руската компания - б.р.) не признава, че е получила плащане", каза още икономистът пред "Нова телевизия".

Това е и схемата, която посолството на Руската федерация в България разпространи през април.

Георги Ганев е бивш депутат от 47-то Народно събрание от парламентарната група на "Демократична България" и участва във временната комисия, която анализираше защо "Газпром" спря доставките на газ за България. Комисията имаше достъп до засекретената кореспонденция, водена между българските власти и "Газпром" по казуса. Предишният енергиен министър Александър Николов също коментираше, че в схемата, предложена от руската газова компания, има няколко неприемливи за България момента и основният от тях е липсата на гаранции за нас в момента на превалутиране на сумите.

Това беше потвърдено от Ганев, който припомни още, че реално тази схема е нарушение на санкциите на ЕС към Русия и нито една държавна компания в Европа не извършва плащания по нея. В другите държави от общността природният газ се купува от предимно частни компании - например германската Uniper или италианската Eni.

Николов беше категоричен, че комуникацията с "Газпром" в момента е едностранна - България изпълнява всички свои ангажименти по договора, но няма никакъв отговор от руска страна. Вероятно това може да бъде използвано от служебния кабинет в момента - България в някакъв своеобразен арбитраж да се откаже от претенции към "Газпром" за неизпълнение на действащия договор в замяна на възобновяване на доставките. 

Сигурност на доставките

В момента на пазарите в региона дори има излишък на природен газ, категорични са експерти. По данни на Gas Infrastructure Europe (GIE) газохранилищата в ЕС са пълни до малко над 77% от капацитета им. В българското газохранилище "Чирен" е нагнетен газ до 58% от капацитета му, което е сред най-ниските нива в ЕС, но като цяло Европа вече има повече резерви от газ, отколкото в началото на миналата зима. 

Въпреки тези успокояващи данни цената на суровината не намалява, което е доказателство, че в момента не пазарните сили определят ситуацията. Цените растат спекулативно - например търговци изкупуват свободните слотове на терминалите за втечнен газ, без да имат осигурено карго, а след това ги препродават с големи печалби. На TTF търговията е много изнервена и се влияе и от най-малките опасения за доставките.

Затова и много държави в Европа залагат основно на сигурността на доставките и не толкова на цената. Рискът "Газпром" отново да спре доставките за която и да е държава, променяйки едностранно условията по договора, трудно може да бъде калкулиран в цената. И е факт, че и дългогодишни приятели на руския президент Владимир Путин - например Сърбия, също търсят алтернативи и може би не разчитат, че руският газ ще продължи да бъде евтин и достъпен винаги.