Таванът върху енергийните цени във Великобритания е реликва от друга епоха

Какъв е смисълът от таван на цените върху потребителската енергия, който прави много малко за ограничаването им, се пита на страниците на Financial Times британската журналистка Кет Ратър Пуули.

Когато беше въведен, таванът на цената на енергията в Обединеното кралство имаше за цел да реши проблема със „санкцията за лоялност“ - по-високи цени за хора, които не се оглеждаха често за нов доставчик. Проблемът е, че това вече не е на дневен ред. Това, за което не бе проектиран таванът, е главоблъсканицата, пред която сме изправени: недостъпни цени на енергията. В резултат на това той не изпълнява никаква функция добре.

За да обобщим, таванът на енергийните цени беше въведен през 2019 г. на фона на опасения, че доставчиците таксуват прекомерно незаинтересованите потребители.

Това не беше тривиален проблем. Органът за наблюдение на конкуренцията установи през 2016 г., че 70 процента от вътрешните клиенти на Големите шест енергийни компании са били на „скъпи стандартни променливи тарифи по подразбиране“, сега известни като единствения вариант. По онова време беше така, че ако потребителите сменят доставчика си, биха могли да спестят може би 300 паунда годишно. На целия пазар „санкцията за лоялност“ възлизаше на 1,4 милиарда паунда годишно, според оценките на Службата за конкуренция и пазари.

Таванът на тарифата по подразбиране беше проектиран като резервен вариант, за да попречи на компаниите да използват лоялните клиенти за субсидиране на тези, които сменят доставчика си, отвъд цената, определена от енергийния регулатор Ofgem. Той също така имаше за цел да реши проблем със справедливостта: никой не трябва да плаща повече от определената от регулатора справедлива цена за енергията.

Това, което таванът нямаше за цел да направи, беше да определи цената на вътрешния пазар или да отговори на по-широки въпроси за достъпността.

Това е жалко, защото таванът на цените на енергията се разбира погрешно от някои потребители като механизъм, който трябва да контролира цените. Междувременно проблемът с незаинтересованите потребители, с който беше предназначен да се справи, вече не е релевантен. Няма смисъл да се оглеждате за други доставчици, защото няма тарифи, по-ниски от текущия таван на цените от 1971 паунда за типичен дом. Дори корекциите под прогнозния таван за октомври от 3500 пунда имат своите недостатъци.

Вярно е, че таванът задържа разходите за потребителите през последната година, тъй като цените на едро се покачиха над нивото, определено шест месеца по-рано. Доставчиците несъмнено са субсидирали клиентите.

Но таванът послужи за забавяне, вместо за премахване на болката. Покачванията на едро все така се пренасят върху домакинствата. И тъй като централният дебат около цените на енергията за домакинствата се измести от това как да се защити една група потребители – тези, които не сменят доставчици – към това как да се предпазят почти всички на вътрешния пазар от прекомерните цени, решенията във вид на политики също трябва да се променят.

Таванът също така доведе до всякакви непредвидени последици.

Той изкриви конкуренцията на пазара, като ограничи най-високата цена, която компаниите могат да наложат, което създаде неустойчиви бизнес модели. Взаимодействието му с растящите цени на едро изостри неизправностите при доставчиците. И когато доставчиците се провалиха, всички останали в крайна сметка поеха тежестта чрез своите сметки по системата за доставчик от последна инстанция. Това беше точката, в която справедливостта се разпадна.

Въпросът с достъпността ще трябва да се реши с други средства. Това очевидно е целта на предложенията на опозиционни политици за временно замразяване на сметките за енергия. Но те също така разчитат на приемането, че настоящите проблеми са преходни, прекратявайки тавана за определен период от време, вместо да го премахнат изцяло.

Премахването на тавана би било политически трудно, дори ако политиците въведат по-широки реформи за справяне с достъпността. Ако бъде премахнат, доставчиците вероятно ще възобновят някаква форма на изнудване на определени клиенти.

Но таванът на цените, какъвто е сега, не е устойчиво решение на проблемите на енергийния пазар, които вероятно ще продължат още няколко години.

Някои домакинства ще трябва да се адаптират към по-високите цени. Ще трябва да се въведат допълнителни мерки за ефективност. Трудно е да се спори срещу въвеждането на някаква форма на социална тарифа за най-бедните потребители, подобна на тази, която съществува на пазара на интернет. В краткосрочен план ще е необходима някаква помощ за преодоляване на разликата в достъпността, като се има предвид ценовият шок, пред който потребителите вече са изправени.

В по-дългосрочен план таванът трябва да възвърне ролята си на предпазен механизъм на пазара, а не да бъде негова основна характеристика.