Европейският съюз (ЕС) болезнено намалява своята зависимост от руския природен газ, след свиването на доставките. На Запад виждат в енергийната криза шантаж от руския президент Владимир Путин. Анализ на случилото се през последните месеци пък показва, че Москва подготвя играта с цените от месеци, пише европейското издание Politico.
През миналата година Русия е доставила 137 млрд. куб. метра природен газ за страните от ЕС, което е със 7% повече спрямо предходната 2020 година. Но този ръст е измамен, защото през 2020 година доставките бяха необичайно ниски заради пандемията от коронавируса. Много по-адекватно е сравнението с 2019 година, спрямо която Русия е доставила с 16% по-малко газ.
Намалението на обемите започва да се наблюдава в последните месеци на годината - от октомври до декември 2021 година "Газпром" е доставила с 25% по-малко газ спрямо същия период на 2020 година. Така заради несигурността за зимата цената на природния газ на пазарите в Европа скочи от по-малко от 15 евро за мегаватчас през януари 2021 година до рекордните дотогава 180 евро за мегаватчас през декември 2021 година.
Всичко започва в началото на август 2021 година, коментира Politico. Тогава "Газпром" намалява потока през газопровода "Ямал", който минава през територията на Беларус и Полша и достига до Германия. Компанията сочи като мотив авария в компресорна станция в Сибир и започва да черпи газ от своите газохранилища на територията на ЕС, за да осигури заявките на клиентите си. Но така Русия подготвя един от най-сериозните проблеми за миналата зима - ниското ниво на нагнетяване на газохранилищата в Европа.
В средата на миналия август "Газпром" ангажира едва 4% от допълнителния капацитет за транзит през Украйна през септември. Това, заедно с намалените доставки по "Ямал", изнерви пазарите и цените на природния газ вече тръгнаха нагоре.
През септември Русия предприе няколко хода, които също се оказаха подготовка за следващото действие - например преустанови доставките на газ за Унгария през Украйна и ги прехвърли през "Турски поток" и територията на България.
В началото на октомври руският президент Владимир Путин обвини европейските пазари в "истерия" и посочи, че причината за нестабилността на цените са редица грешни решения, включително и политиката за енергийна трансформация. Цената на газа отбеляза рекорд от 165 евро за мегаватчас.
Още на следващия ден Путин обеща, че ще има увеличение на доставките на газ за Европа и цената на суровината се понижи веднага.
Но само броени дни след това Румъния съобщи, че "Газпром" отказва доставката на допълнителни количества природен газ. Руският газов холдинг предложи на пазара допълнителни доставки извън дългосрочните договори, за последно на 13 октомври 2021 година.
До края на октомври напрежението между страните на ЕС и Русия се покачи съществено - Полша поиска Брюксел да разследва "Газпром" за манипулации на пазара, Путин обвини ЕС, че отказва да подписва дългосрочни договори и заяви, че допълнителни количества ще има само през "Северен поток 2", който в този момент чакаше сертификат за работа от германските власти.
На 28 октомври, след като "Газпром" докладва, че руските газохранилища са пълни, Владимир Путин нареди на компанията да започне да пълни и газохранилищата в ЕС. Но това така и не се случи и ЕС започна зимата с едни от най-ниските резерви за зимните месеци в своите газохранилища.
През декември германските регулатори отказаха да сертифицират "Северен поток 2", докато Русия не изпълни всички изисквания за разделяне на собствеността. Очакванията бяха, че газопроводът ще влезе в експлоатация около лятото на 2022 година. Тогава потокът по "Ямал" спря изцяло, а на 21 декември цената на газа покори своя връх от 180 евро за мегаватчас.
2022 година - война и намалени доставки на природен газ
За първите седем месеца на 2022 година "Газпром" е намалил износа на природен газ към страните извън Общността на независимите държави (ОНД) с 35%. От компанията обясниха това намаление с ограниченото търсене на газ в Европа.
Но преди това в края на февруари Владимир Путин призна за независими републики две украински области - Донецката и Луганската. В отговор Берлин замрази процеса по сертифициране на "Северен поток 2". Два дни по-късно Русия нападна Украйна.
В резултат на тази военна акция цената на петрола се повиши до 100 долара за барел за първи път от 2014 година, а цената на газа достигна ниво от 128 евро за мегаватчас. В началото на март енергийните пазари реагираха и на съобщенията за излизане на западни гиганти от Русия и наложени санкции. Така, макар и само за няколко минути, летните доставки на природния газ преминаха цената от 345 евро за мегаватчас.
В края на април "Газпром" спря газа за няколко страни от ЕС, включително и България. Кремъл заплаши, че всеки, който откаже да изпълни условията на газовата компания, ще последва тяхната съдба.
През май Украйна съобщи, че не може да гарантира обемите през една от входните точки на руския газ за Европа, която се намира в окупираните от Русия територии. Газопреносният оператор поиска целите количества да бъдат пренасочени към точка "Суджу". Според "Газпром" това е невъзможно и обемите през Украйна от средата на май са наполовина - около 40 млн. куб. метра на ден.
Няколко дни по-късно Финландия заяви официално своето желание да стане член на НАТО и също си "спечели" спиране на доставките на природен газ и електроенергия.
В средата на юни доставките по "Северен поток 1" бяха намалени до около 40% от капацитета, след като една от турбините в компресорна станция "Портовая" беше извадена за ремонт. Няколко месеца по-късно тя още не е върната обратно като първоначално Канада спря процеса заради санкциите, които Западът налага на Русия. В последните седмици Русия и Германия спорят къде е турбината и може ли да бъда върната обратно в компресорната станция.
През юли от станцията беше извадена още една турбина за планов ремонт и потокът по газопровода е вече едва 20% от капацитета.
Междувременно Русия гори излишните количества газ при компресорната станция, а пламъкът се вижда и от територията на Финландия.
След визитата на президента на Франция Еманюел Макрон, премиера на Италия Марио Драги и канцлерът на Германия Олаф Шолц в Киев през юни, Москва започна да намалява доставките на газ за трите страни.
08:17 | 13.09.22 г.
