ЕК още няма пробив в позицията на Унгария по петролното ембарго срещу Русия

И след разговорите, водени от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и премиера на Унгария Виктор Орбан, Будапеща още държи на ветото си за шестия пакет от санкции срещу Русия, пише европейското издание Politico. Страната се противопоставя на предложението на Брюксел да бъде ограничен вносът на руски петрол в страните от ЕС.

В пост в Twitter Фон дер Лайен обясни, че срещата ѝ с Орбан е била полезна, за да се изяснят опасенията на Унгария по повод енергийната сигурност. "Имаме напредък, но още работа е нужна", пише още тя и допълва, че ще проведе видеоконферентни връзки с другите страни в региона по повод укрепването на сътрудничеството за петролната инфраструктура.

This evening’s discussion with PM Viktor Orban was helpful to clarify issues related to sanctions and energy security. We made progress, but further work is needed. I will convene a VC with regional players to strengthen regional cooperation on oil infrastructure.

Преди ден Ройтерс съобщи, позовавайки се на свои източници, че ЕК се готви да смекчи реакцията на страните от Източна Европа по повод петролното ембарго с отпускане на средства за изграждане на необходимата инфраструктура за алтернативни доставки. В момента три страни - Чехия, Унгария и Словакия, имат облекчени условия около готвената забрана за внос на петрол, защото нямат никакъв друг достъп до петрол, освен през петролопроводите от Русия.

Пред Ройтерс европейски чиновници изказват своите предположения, че съпротивата на Орбан е продиктувана от желанието да изтъргува замразените средства по Плана за възстановяване. Брюксел блокира достъпа на Унгария до 7,2 млрд. евро от парите за съживяване на европейската икономика след коронавируса заради липсата на гаранции за върховенство на закона в страната.

Разговорите за ембаргото бяха водени на ниво посланици в неделя (8 май), но така и не се стигна до споразумение. Засега няма яснота кога темата ще бъде обсъдена отново, пише още Politico. Предложението на ЕК е за спиране на вноса на руски петрол в срок от шест месеца и на нефтопродукти до края на 2022 година.

От началото на военните действия в Украйна страните от ЕС са платили почти 60 млрд. евро за покупката на изкопаеми горива, сочат данните на CREA. Най-съществени са сумите за природен газ (почти 34 млрд. евро) и петрол (малко над 24 млрд. евро). Приходите от продажбата на петрол и природен газ осигуряват около 40% от приходите в руския бюджет.

Според анализите на Центъра за изследване на демокрацията от тези две индустрии обаче зависят 2/3 от руската икономика.

Затова и според много анализатори ембаргото върху енергийните източници може да принудят Русия да спре своята офанзива в Украйна. До момента ЕС е забранил вноса на въглища, за които от началото на войната на 24 февруари е заплатил малко над 1 млрд. евро.