Как Русия се бори с упадъка на петролната си индустрия

Русия може да продава петрола си в цял свят и затова е имунизирана срещу западните санкции - това твърди Кремъл от седмици. Критиците на планираните европейски санкции също така твърдят, че в случай на бойкот лидерът на Кремъл Владимир Путин просто ще пренасочи продажбите към Индия, Китай и други страни.

Но Москва все още не е издържала теста - през седмицата след Великден износът на руски петрол спадна с още 26,4% до 3,63 млн. барела на ден. Това сочат данни, анализирани от Bloomberg.

В същото време Европа купува много по-малко. Например, на спот пазара не се купува повече руски петрол. Държавният монополист „Транснефт" вече дори призова руските петролни компании да доставят само толкова суров петрол, колкото може да бъде продаден.

Това е така, защото руските петролни хранилища са напълно запълнени. Всъщност опитите на контролираната от държавата петролна компания „Роснефт" да продаде 6,5 млн. барела суров петрол на спотовите пазари наскоро се провалиха. Дори индийските рафинерии, които вече са закупили 14 млн. барела руски суров петрол от началото на годината (спрямо 16 млн. през 2021 г.), този път не се възползваха от предложението.

„Роснефт“ е подложена на огромен натиск и иска да сключи възможно най-много договори за доставка на суров петрол и да получи авансово плащане преди очакваното петролно ембарго на Запада срещу Русия. Само по този начин ще може да се предотвратят санкциите. Освен това за руснаците би било идеално сделките да се сключват в рубли, а не в долари.

Западните компании се изтеглят

Но според мненията на петролни анализатори напоследък „Роснефт“ не е успяла да сключи дългосрочни договори за доставка в съответствие с тези желания. Публицистът и петролен експерт Цветана Параскова е убедена освен това, че купувачи не биха се намерили и без ограниченията за рублата.

Тъй като руският петрол се смята все повече за „токсичен", западните компании се изтеглят все повече: Наскоро швейцарският търговец на петрол Trafigura, който преди това продаваше около една четвърт от целия руски суров петрол на пазарите, обяви, че спира покупките от 15 май.

По-рано енергийните компании BP, Shell, Eni, Equinor и други обявиха, че повече няма да купуват руски петрол. Руският президент Владимир Путин призна, че страната му ще трябва да пренасочи продажбите на петрол от Европа към Азия. „По този начин той ще загуби половината от приходите си от петрол", казва Михаил Ходорковски. „Това би било сериозен удар“.

Ходорковски е бившият мажоритарен собственик на ЮКОС, някога най-голямата петролна компания в Русия. През 2003 г. лидерът на Кремъл нареди неговия арест, след което той прекарва десет години в наказателен лагер, а ЮКОС бе продаден на „Роснефт“ за сума, по-ниска от стойността му.

Към момента Русия е третият по големина производител на суров петрол в света след САЩ и Саудитска Арабия с обем на производство от 11,3 млн. барела дневно. Кралството е най-големият износител на суров петрол в света, докато Русия доставя на световните пазари около 5 млн. барела суров петрол и още 2,85 милиона барела дневно петролни продукти като дизелово гориво, бензин, керосин и тежко гориво.

През 2021 г. Русия е изнесла 230 млн. тона (4,1 млрд. барела) петрол, което е с 3,6% по-малко на годишна база, но според руските митнически власти тя е спечелила с 52,2% повече - 110 млрд. долара - заради увеличението на цените. Освен това приходите от износа на 144,3 млн. тона петролни продукти възлизат на 70 млрд. долара. От тях 42% отиват за Европа, 14% - за Китай и 30% - в страната.

Кремъл очевидно укрива информация

Западните наблюдатели са убедени, че Путин иска да скрие какво е състоянието на руската икономика. В края на април например Министерството на енергетиката обяви, че ще „ограничи разпространението на информация, която може да се използва за оказване на допълнителен натиск върху руския пазар". Митническите и данъчните власти в Москва вече нямат право да публикуват данни за руската енергийна индустрия.

Малко преди забраната министърът на финансите Антон Силуанов заяви, че очаква производството на петрол в Русия да спадне със 17% през тази година. „Това би било регрес за 20 години", коментира Александър Титов от Московския институт по енергетика и финанси.

В момента дори голямата отстъпка от 30 долара за барел руски петрол спрямо сорта Брент не се счита за значителен стимул за покупка. Затова Русия ще трябва да спре част от производството си на петрол, казва Титов. „В момента няма реални алтернативи“.

Индия също не може да използва руски суров петрол в неограничени количества, тъй като тамошните рафинерии не могат да преработват навсякъде „тежкия", богат на сяра руски суров петрол. Освен това страната е обвързана с държавите от Персийския залив. Най-голямата петролна компания в света Saudi Aramco има дългосрочни договори и инвестира милиарди в индийски рафинерии. По подобен начин работи и Adnoc, петролната компания на Абу Даби. Китай също купува петрол от страните от Персийския залив и има по-ниско търсене на петрол заради кризата с коронавируса.

Успоредно с това Saudi Aramco разшири дейността си в Полша. Миналата година Варшава е закупила 14,9 млн. тона - най-голямото количество руски петрол в Европа след Нидерландия (31,8 млн. т) и Германия (21,8 млн. т). Saudi Aramco закупи 30% от рафинерията в Гданск от полската държавно контролирана петролна компания Orlen и се съгласи да доставя 200 хил. - 337 хил. барела саудитски петрол дневно.

Заедно с Orlen, която управлява шест рафинерии в Източна Европа, Aramco иска да засили още повече присъствието си в региона. Междувременно френската група Total Energies успя да закупи голям товар суров петрол от Абу Даби за първи път от май 2020 г. насам - един милион барела трябва да бъдат доставени в Европа тези дни.

Анализаторите на най-голямата британска банка Standard Chartered очакват производството на петрол в Русия да намалее с 1,6 млн. барела на ден през тази година и с още 217 хил. барела на ден през следващата. Не само спадът в търсенето играе роля за това. Способността на Русия да поддържа производството или да разработва нови запаси също страда.

А и напускането на големите компании за петролни услуги Schlumberger, Weatherford, Baker Hughes и Halliburton може да има огромни последици. „Липсата на съвременни технологии неизбежно ще доведе до по-високи производствени разходи и трудности при разработването на трудно възстановими запаси в средносрочен план", казва Сергей Кауфман, петролен експерт в московския брокер Finam.

По данни на руската консултантска компания Vygon Consulting тези четири големи компании за петролни услуги имат общо едва 18% пазарен дял в Русия. Но на западните компании се падат почти половината от всички високотехнологични операции, предупреждава Никита Блочин, експерт по петрола в базираната в Москва „Алфа банк“, която е под санкциите на Запада.

Елиминирането на високоточните технологии в геофизичните изследвания би ограничило значително възможностите на руските компании за добив на нефт. „Зависимостта от чуждестранни компании е голяма", признава и Игор Галактионов, анализатор в BCS World Investments.