Само допреди няколко дни европейските власти се чувстваха доста добре, що се отнася до своята обща позиция спрямо руските войски покрай границата с Украйна. Но тихата надежда бе, че Москва няма да ги накара в действителност да спазят разпалените си заплахи за санкции, пише Лионел Лоран за Bloomberg.
Тази седмица, след като приключи Зимната олимпиада в Китай, Русия направи точно това, решавайки да признае независимостта на два отцепили се региона в Източна Украйна и да изпрати там войски.
Това бе един добре преценен удар на няколко равнища. Дипломатическите совалки на френския президент Еманюел Макрон гарантираха няколко „обещания“ от руския му колега Владимир Путин, включително оттегляне и примирие в спорните региони. Те обаче изглежда вече станаха на пух и прах.
Минските споразумения от 2015 г., които превърнаха горещия конфликт в Донбас в по-скоро замразен такъв, също бяха пренебрегнати от Москва. Сега Европа ще се опита да обуздае и двете страни със същия този дипломатически процес, който бе разбит на парченца.
Заплахите за Москва, координирани от западните сили – от санкции срещу Русия до повече подкрепа за Украйна, не успяват да спрат усилията на Путин да преначертае границите на страна, която се намира между ЕС и историческия „заден двор“ на Русия.
Притеснително е това колко малко време мина, откакто за последно „войната дойде в Европа“. Анексирането на Крим през 2014 г. предизвика дипломатическа офанзива на ЕС – 185 души и 48 организации в момента са санкционирани от ЕС, тъй като заплашват украинския териториален суверенитет и независимост. Това обаче не промени реалността на място. Нито пък намали зависимостта на ЕС от руски газ – който е 40% от използвания на континента. Въпреки това през годините желанието Русия да се изкара от изолация чрез търговски връзки или геополитическо разведряване остана.
Този път обаче изглежда нещо наистина прещрака. Поддържайки чувството за единство, Западът отговори на последните действия на Путин с повече санкции. Германия спира сертифицирането на газопровода „Северен поток 2“, а Великобритания се прицели в банковия сектор.
Но Русия ще продължи да тества тази решителност, залагайки, че съществуващите търговски връзки ще са в нейно преимущество в стратегията ѝ „разделяй и владей“.
Вече съществуващите под повърхността пукнатини на ЕС започват да се забелязват все повече покрай санкциите, разделили ястреби и гълъби. Дали действията на Путин са „инвазия“ или „нахлуване“? Дали е време да бъде отприщена „майката на всички санкции“ (по американската терминология) – прицелвайки се в кръг от сектори от банки до технологии – или да се прилагат „таргетирани“ наказания, които предлагат властите в Брюксел? Ако е второто, което е по-скоро вероятно (текстът в оригинал е публикуван преди санкциите на ЕС, обявени във вторник – бел. ред.), Путин няма да плати пълната цена на западните ограничения.
Енергията е слонът в стаята. Германският канцлер Олаф Шолц с право прие, че това да позволи работата по „Северен поток 2“ да продължи както досега в сегашната обстановка, би било недопустимо. И в същото време, както отбелязват от аналитичния център Bruegel, отказът от руските доставки без намаляване на търсенето изглежда невъзможно. Изследователи от Европейската централна банка изчисляват, че 10-процентно съкращение на доставките на газ ще намали брутната добавена стойност в еврозоната с около 0,7%. Газът като оръжие работи в услуга на Москва, а растящите енергийни цени са истинска благодат за хазната.
Ако западът има някакъв шанс да увеличи цената на войната за Русия, то това може да се случи, ако европейците работят за намаляване на зависимостта си от руски газ, посочва Лионел Лоран. Това може да означава обръщане към други източници на енергия като ядрена или диверсифициране на газовите доставки и създаване на общоевропейски стратегически резерв. Италия предложи идеята енергията да бъде изключена от санкциите, което би било обратното на призива на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за справяне с европейската зависимост от руските доставки. По-малко единство би означавало, че каквито и да е било санкции ще са по-малко ефективни, а възможността на Путин да се възползва от тях – по-голяма.
Санкциите сами по себе си не са отговор за дългосрочното бъдеще на Украйна, чието местоположение и потенциалната нова форма на желязна завеса я държат извън НАТО и ЕС и я излагат на практика на разчленяване без реално възпиране. Засега ЕС да заговори в един глас, като в същото време адресира зависимостите си, би било някакво начало.