Опасенията от нахлуване на руски войски в Украйна, а след това и последващите икономически спорове с Москва предизвикаха кризисни срещи за доставките на газ в някои европейски столици. В понеделник в Атина гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис обсъди със свой екип сценарии за извънредни ситуации. Сред присъстващите бяха министърът на енергетиката Костас Скрекас и ръководителите на държавния доставчик на газ Depa, на регулаторния орган RAE и на доставчика на електроенергия Public Power Corporation.
Гърция получава 40 до 45% от своя газ от руската държавна компания „Газпром“. Останалата част идва от Азербайджан през Турция и като втечнен природен газ (LNG) от Алжир, Катар и САЩ. Едва в началото на януари Depa подписа нов договор за доставка с „Газпром“ за периода 2022-2026 г. Сега трябва да се види каква е стойността на подписите.
Природният газ се използва основно за отопление, но също и за производство на електроенергия в газовите електроцентрали. Добрата новина за Гърция е, че прекъсването на тръбопроводите, по които руският природен газ постъпва в Европа през Украйна, едва ли ще засегне страната, тъй като „Газпром" го доставя по тръбопроводи, които минават през Турция и България. Ако и те бъдат затворени, експертите смятат, че Гърция може да компенсира около половината от загубите с допълнителни доставки от Азербайджан, както и с по-висок внос на втечнен природен газ.
Съоръженията за съхранение на втечнен природен газ в терминала Revithoussa край Атина са толкова пълни, колкото не са били отдавна. През януари там пристигнаха девет танкера за втечнен природен газ, а до края на февруари се очакват още седем доставки. Все още обаче не е ясно какво количество втечнен природен газ ще може да се набави на световния пазар в случай на криза - и на каква цена.
В случай на пълна загуба на доставките на руски газ правителството планира да захранва газовите електроцентрали с мазут. Освен това държавната енергийна компания DEI се подготвя да пусне при извънредна ситуация отново в експлоатация електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, които вече бяха изключени от мрежата.
България преговаря засилено със САЩ
На този фон вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев е на работно посещение във Вашингтон, начело на делегация, в която са включени министърът на енергетиката Александър Николов и представители на ръководствата на АЕЦ „Козлодуй“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. Делегацията провежда срещи в Белия дом, както и с редица представители на американската администрация, а основна тема е енергийната диверсификация и ефективност, зелените технологии и климатичните промени, съобщи правителствената пресслужба.
Посещението на българската делегация се случи на фона на рекордното повишаване на цените за енергия и горива и по-конкретно на природен газ в последните месеци. Визитата не е случайна, защото една от основните цели на правителството на Кирил Петков е именно диверсифицирането на източниците на природен газ.
Засега има малко информация за резултатите от визитата, която продължава. „Съединените щати и България си партнират за разширяване на възможностите за България да получи достъп до модерни технологии и разнообразие от енергийни ресурси“, каза американският посланик Херо Мустафа, която също пътува до родината си. „Това посещение подчертава ангажимента на администрацията на президента Байдън към енергийната сигурност и устойчивост на Европа“, се казва още в съобщението.
Сред компаниите, които ще бъдат посетени от българската делегация, е Westinghouse, с която още предишното правителство подписа договор за доставка на американско ядрено гориво за Козлодуй. Сега с американската компания се очаква да бъдат обсъдени възможностите за алтернатива на доставките за ядрено гориво за България. Освен това министърът на енергетиката Николов ще посети допълнително Питсбърг, Хюстън и Далас – в щатите, в които се добиват най-големи количества природен газ на територията на САЩ – Тексас и Пенсилвания.
„Срещите в Хюстън и Далас ще помогнат на България да проучи възможности за диверсификация на доставките на газ“, се казва в съобщението на американското посолство.
Възможно е част от срещите да са посветени на възможността за доставката на втечнен газ от САЩ. В края на януари обаче стана ясно, че терминалът за втечнен газ край гръцкия град Александруполис, в който България има участие, ще заработи с година по-късно от предвиденото – до края на 2023 г.
България е силно зависима от руския газ, който съставлява 76% от общите доставки. Самият газ съставлява обаче 14% от общите енергийни доставки. Страната ни има договор с „Газпром“, който трябва да се предоговаря в края на тази година, както и с Азербайджан за доставка на близо 1/3 от потребявания от страната природен газ на цени, по-ниски от тези, които предлага руският държавен доставчик. В случая лошото е, че все още не е завършена ключовата газова връзка между Комотини и Стара Загора, по която трябваше да пристигат доставките. Според правителството към днешна дата до страната достига едва една трета от договореното количество.
Рим разговаря и с Катар за втечнен газ
Италианското правителство търси алтернативи на руския газ: в понеделник министър-председателят Марио Драги и министърът на външните работи Луиджи Ди Майо се срещнаха със заместник министър-председателя на Катар. Катар е един от най-големите износители на втечнен газ в света. Италия вече получава почти десет процента от своя газ от тази страна. Сега Рим се надява, че този обем може да бъде увеличен в случай на война.
Италия е една от страните, които получават голям дял от природния си газ от Русия (40%). През януари, когато Русия намали доставките си за Европа, Италия все пак успя да компенсира това чрез увеличаване на покупките на втечнен газ от други държави и чрез запаси.
Но съоръженията за съхранение са на критично ниско ниво. Поне времето играе за Италия: зимата вече е отминала в голяма част от страната, хората се нуждаят от по-малко отопление. В дългосрочен план Рим иска да намали зависимостта си от газа, който съставлява повече от 42% от енергийния микс, като разшири използването на възобновяеми енергийни източници.
А в Австрия, която получава до 80% от потреблението си от Русия, министърът на икономиката Маргарете Шрамбьок се изказа в подкрепа на „изграждането на стратегически газови резерви". Освен това страната се нуждае от нови енергийни партньорства, освен дългосрочните договори за доставка на газ с Русия и Норвегия. По думите на министъра тя е провела разговори с представители на Обединените арабски емирства и Оман. Планирани са и проучвателни разговори със Саудитска Арабия.
Изграждане и засилено използване на терминали за втечнен природен газ
От своя страна Чешката република иска да участва в изграждането на терминал за втечнен природен газ. Това се посочва в коалиционното споразумение на новите управляващи, които са на власт от миналата есен. Най-вероятно изглежда участие в полския терминал в Свиноуйшче. За да може обаче да се транспортира газ от Полша до Чешката република, е необходимо да се подобри тръбопроводната връзка между двете страни.
Финландия и балтийските страни Естония, Латвия и Литва се чувстват потвърдени в стратегията си за намаляване на зависимостта си от руския природен газ на ранен етап. Преди години в Клайпеда, Литва, беше построен терминал за втечнен природен газ, чийто основен доставчик е Норвегия. От Клайпеда втечненият газ се доставя и на съседните държави, така че зависимостта от доставките на руски газ значително намаля. Естония също планира да построи два терминала за втечнен природен газ.
Испания също се смята за добре диверсифицирана. Вносът на газ от Русия представлява само около десет процента от вноса на газ и не се осъществява по тръбопроводи, а във втечнена форма с кораби. Испания разполага със седем пристанища, които могат да регазифицират втечнен газ.
Това отговаря на 30% от европейския капацитет. В момента обаче тези количества са малко полезни за останалата част на Европа, тъй като няма газопроводи от Испания до Северна Европа. „Само при това положение транспортирането от Испания има смисъл", казва пред германския Handelsblatt Диего Родригес Родригес, енергиен експерт от университета Complutense в Мадрид.
И Франция е много по-малко зависима от руския газ в сравнение с други европейски държави. Френската енергийна компания Engie смята, че доставките ѝ са осигурени, ако се стигне до голяма криза. В неин доклад се посочва, че има широк набор от държави на произход, от които може да доставя. Съоръженията за съхранение на газ все още са добре запълнени.
Франция разполага с четири терминала за втечнен природен газ, на които страната разчита в случай на затруднения. Освен това 70% от производството на електроенергия във Франция е от ядрена енергия. А много французи се отопляват с електричество.
Цените на газа от седмицата тръгнаха надолу
Междувременно цената на природния газ в Европа поевтинява драстично от началото на седмицата, като достига най-ниските си нива от началото на годината. Причината са смесените сигнали за евентуално отдръпване на руските войски. Нидерландският индекс TTF се понижи с над 15% за три дни. В четвъртък сутринта суровината се търгуваше за около 67,85 евро на мВтч, което е най-ниската цена от 25 октомври 2021 г. Същият индекс, с който е обвързана цена на газа по договора на "Булгаргаз" с "Газпром", достигна рекордните 180 евро за мВтч през декември, което накара КЕВР да потвърди поскъпване с 30% и на българския пазар от началото на годината.
Фючърсите също са оптимистично настроени в момента и понижението на спот пазара рефлектира върху тях -цените за второто и третото тримесечие на 2022 г. са от под 70 евро на мВтч.
23:10 | 13.09.22 г.
