България е единствената държава на Балканите, която в момента изнася електроенергия, което означава, че мощностите са устойчиви и достатъчни за покриване на пиковото потребление не само в страната, но и в региона. Това коментира министърът на енергетиката Александър Николов по време на дискусия относно промените в Националния план за възстановяване.
Енергийният министър отбеляза, че в последните срещи в Брюксел позицията на България е, че намаляването на капацитета на централите в Маришкия басейн не застрашава енергийната сигурност на страната, но ограниченото производство на електроенергия ще застраши Гърция, Румъния, Италия, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, които в момента разчитат на вноса на българска електроенергия.
Благодарение на АЕЦ "Козлодуй" и потенциалното разширяване на мощностите, България ще успее да балансира потреблението си и с намаление на използването на въглищата, категоричен е Николов."Ефектите в съседните държави ще са доста сериозни, като в някои от тях- абсолютно непоносими, водещи до блекаут", допълни още енергийният министър.
По време на дискусиите в Брюксел по повод Плана за възстановяване са отпаднали някои идеи, които имаше служебния кабинет - изграждане на парагозови централи в Маришкия басейн и инфраструктура за природен газ, а в последствие и за водород. Новите моменти са изграждането на батерийни масиви, които са необходими за балансиране на зелената енергия, както и използването на геотермалната енергия. Без промяна остават идеите за развитие на възобновяеми мощности, производството на водород и биогаз, както и за зелено осветление на градовете и развитието на умни мрежи.
Парагозовата централа отпада от плановете за финансиране по плана, но този проект може да се случи изцяло на пазарен принцип, ако има интерес от страна на инвеститорите към него, особено след изграждане на разширение на газовата връзка Комотини - Стара Загора (IGB), каза още Александър Николов.
Финансовият министър Асен Василев допълни, че по този План за възстановяване финансиране не може да бъде отпуснато за ядрени или водни централи. По време на преговорите на този етап България отказва да поеме ангажимент за затваряне на мощности, а само за намаляване на въглеродните емисии. Позицията на София е, че затварянето на енергийни мощности може да доведе до проблеми с енергийните доставки.
Но мощности, които не отговарят на екологичните стандарти на ЕС, ще бъдат затворени, категоричен беше Василев.
В своя вариант служебното правителство предвиди затварянето на въглищните централи до 2038 година, като беше предвидено, че това може да стане и по-рано, ако има подходящите условия за това.
"Има чуваемост от страна на ЕК", каза още финансовият министър и допълни, че най-вероятно ще се търси механизъм за това в момента, в който страната има заместващи мощности или капацитет за съхранение на енергия, да се започне поетапно отказване от въглищните мощности. А в презентация беше дадена подробна информация за критериите за допустимост и разпределението на средствата в Плана.