fallback

Обръща ли се тенденцията на демографските процеси с влияние върху икономическия растеж?

С миграционни политики могат да се смекчат демографските влияния върху икономиката, посочи доц. Стоянка Черкезова, Институт за изследване на населението и човека към БАН

13:34 | 23.10.24 г.

Когато говорим за търсене на решения и на демографски влияния върху икономическия растеж, можем да го направим през краткосрочни миграционни политики. Това мнение изрази в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria доц. Стоянка Черкезова, Институт за изследване на населението и човека към БАН. 

"От периода на Covid-19 досега имаме положителна промяна – все още не можем да кажем, че е тенденция, защото говорим за много кратък период. В последните две години имаме положително миграционно салдо както от страна на български граждани, които се връщат в България, така и от граждани на ЕС и от трети страни“, посочи ученият и уточни, че ако до 2022 година това се наблюдаваше в групите над 55 годишна възраст, вече имаме положително миграционно салдо и за по-младите възрасти.

Според Черкезова прилагането на правилна миграционна политика, която да повлиява позитивно на демографските процеси у нас, е свързана както с привличането на хора, които могат да имат принос към икономиката на България, така и политики, свързани с ограничаване на изтичането на хора от страната.

„За последните 10-12 години  България губи ежегодно близо половината от ръста на БВП по демографски причини. Този процес не е от сега, но в последните 10 години този процес се интензифицира, защото структурата на населението е по-остаряла и тепърва ще става още по-остаряла“, прогнозира доц. Черкезова. 

Тя обясни, че загубените 0,9 процентни пункта годишно, които се дължат на демографските процеси, се компенсират частично от коефициента на заетост и неговото слабо нарастване. „Неговият принос е 0,5 пр. пункта годишно в плюс и когато се изчисли нетният ефект, действително се губят 45% от годишния темп на ръст при средногодишен растеж от 2% за този период“, добави Стоянка Черкезова.

По думите ѝ структурата на населението е с „моментум или т.нар. инерционен ефект в продължение на трийсетина години – горе-долу толкова, колкото е едно поколение, а дори и повече. Тя подчерта, че не можем да повлияем веднага и директно върху структурата на населението.

„Спадът от 27% на населението в период от 34 години не се случва равномерно по възрастови групи, заради емиграцията в по-ранна възраст – до 50 години. В резултат в населението остават по-малко хора от по-млади поколения и съответно по-малко хора се вливат в работната сила, а това оказва влияние върху структурата на населението. Но естественият прираст е резултат и от демографското поведение, както и от самата структура, която е заложена от предишни поколения“, посочи Черкезова.

Къде е теоретичният праг, който се поставя обичайно в изследванията, за да може да се възпроизвежда населението? Колко деца средно трябва да има една жена, за да се преодолее демографската криза? Може ли да се повлияе на демографския срив с пронаталистични политики? Изпълними ли са 109-те мерки, предложени от БАН? Как влияе пенсионната система на мотивацията на хората да се осигуряват?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:35 | 23.10.24 г.
fallback
Още от Пазар на труда виж още