Ръстът на заплатите на най-нископлатените на Острова оставя АЦБ нащрек

Най-нископлатените служители във Великобритания се радват на бърз ръст на заплатите отчасти благодарение на огромното увеличение на минималната работна заплата през април. Това е добра новина за домакинствата, които се борят с жестоката криза на издръжката на живота, но не и за борбата на Английската централна банка (АЦБ) с инфлацията, пише Bloomberg.

Данните от уебсайта за наемане на персонал Indeed показват, че обявените заплати за високоплатени и средноплатени работни места се понижават. Именно към това се стремеше АЦБ, когато повиши лихвените проценти от края на 2021 г., очаквайки, че работниците ще смекчат исканията си за заплащане и ще отслабят натиска върху фирмите да вдигат цените. Заплатите за нископлатените работни места обаче са се повишили с почти 8% през последната година.

Този темп се е променил слабо от пролетта, когато тогавашното правителство повиши минималната работна заплата с 9,8% - второто по големина увеличение, откакто Лондон въведе минимална работна заплата през 1999 г. Макар че при нископлатената работа обикновено се наблюдава по-силна инфлация на заплатите поради недостига на работна ръка в сектора на услугите след края на Втората световна война, сега разликата с по-добре платените длъжности се увеличава.

Повишаването на възнагражденията осигури така необходимия стимул за по-бедните семейства, които бяха непропорционално засегнати от скока на цените на храните и енергоносителите. Лейбъристкото правителство на министър-председателя Киър Стармър, което пое властта през юли, обеща да отиде по-далеч. Законопроект за трудовите права, внесен в парламента миналата седмица, обещава да премахне „дискриминационните“ възрастови групи, заради които стотици хиляди по-млади служители получават по-ниска минимална заплата.

Английската централна банка следи отблизо тези данни за признаци на траен ценови натиск, след като проведе мъчителна битка за забавяне на инфлацията от двуцифрени стойности до сегашното ѝ равнище около целта от 2%. През септември централните банкери гласуваха против второ поредно понижение на лихвения процент, като някои от тях предупредиха за „възходящ риск за растежа на заплатите в зависимост от посоката на националната минимална заплата през първата половина на следващата година“, показа протоколът от заседанието.

Във вторник Националната статистическа служба ще публикува актуална информация за пазара на труда, като икономистите прогнозират ръст на заплатите без бонусите от 4,9% през трите месеца от юни до август и безработица на исторически ниски нива от малко над 4%. Темпът на инфлация на заплатите рязко се забави от почти 8% преди година, но остава твърде висок, за да се успокои паричният орган на страната.

Очаква се ден по-късно други данни да покажат, че инфлацията се е забавила до 1,9% през септември поради по-евтиния бензин и забавянето на растежа на цените в сектора на услугите. Въпреки това тя вероятно отново ще се ускори по-късно тази година, като планът на лейбъристите за начисляване на 20% данък върху добавената стойност върху таксите за частни училища ще даде допълнителен тласък на цените нагоре. Робърт Ууд, главен икономист за Обединеното кралство в Pantheon Macroeconomics, смята, че това ще увеличи с около 0,1 процентни пункта общата инфлация и инфлацията в сектора на услугите до януари, когато се очаква да влезе в сила увеличението на ДДС.

Задълбочаващото се разминаване между високо- и нископлатените работни места превръща Великобритания в международен аутсайдер. Според данни на Indeed в САЩ инфлацията на обявените възнаграждения се движи успоредно във всички нива на заплащане.

„Предлагането на работна ръка в САЩ е малко по-гъвкаво, така че някои от секторите с по-ниско заплащане, например хотелиерството, не се сблъскват със същите проблеми със свободните работни места и следователно натискът върху заплатите е по-малък“, посочва Тера Алас, директор на отдел „Изследвания и икономика“ в McKinsey UK & Ireland.

В Обединеното кралство процентът на свободните работни места е трайно по-висок в по-нископлатените сектори на услугите като хотелиерство, търговия на дребно или фризьорство, отколкото във високо- и средноплатените отрасли като финансови услуги, производство или недвижими имоти. Това се дължи на високите нива на текучество на персонала и недостига на квалифицирани кадри, тъй като работната сила става все по-образована, а миграционната политика благоприятства висококвалифицираните работници от чужбина.

Секторите, разчитащи на нископлатена работна ръка, усещат и последиците от рязкото увеличаване на по-продължителните болнични след пандемията от Covid-19. Докато на позиции при разработката на софтуер могат да се настанят хора с проблеми с мобилността, това е по-трудно в сфери като търговията на дребно.

„Ако е налице малко по-болна работна сила и ако това е проблем на долния край на пазара на труда, това ще намали допълнително предлагането на по-нископлатени работници“, казва Грегъри Твейтс, директор на изследванията във фондация Resolution.