fallback

Отново „за“ и „против“ ръста на минималната работна заплата у нас

Експерти коментират темата в анкетата на Bloomberg TV Bulgaria

19:20 | 07.10.24 г.

Минималната работна заплата в България би трябвало да е нула лева, защото човек трябва да получава такава заплата, за каквато се е договорил с работодателя си. Ако тя расте, без да е свързано с производителността, това наказва най-бедните, води до съкращения и ръст на сивия сектор. Би трябва да има праг на бедност, който обаче да е за частния сектор и работещите бедни да получават някакви помощи. Това са част от мненията на експерти, изразени в анкетата на Bloomberg TV Bulgaria.

Правителството предлага минималната работна заплата в страната да се повиши до 1077 лева от началото на 2025 г. Увеличението ще е със 144 лв., или с 15,4% спрямо сегашния размер на най-ниското възнаграждение у нас - 933 лв. Така от догодина минималната часова работна заплата ще бъде 6,49 лв.

„Минималната работна заплата би трябвало да е нула лева. Човек трябва да получава такава заплата, за каквато се е договорил с работодателя си. Големият проблем е, че в България все още има твърде много хора, които няма как да си договарят заплатата, защото нямат избор къде да работят. На много места все още отношенията са феодални. Най-големият работодател е или общината, или някой, свързан с общината“, коментира Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация.

Според него държавата трябва да се фокусира как да не остане нито един българин, който да няма избор къде да работи. Въпросът как насърчаваме инвестициите е много по-важна тема, която би дала много по-голяма свобода и стимул хората да печелят повече. Една от мерките, с които държавата може да накара хората да си изсветлят доходите, е приемането на Закон за личния фалит, което депутатите все отлагат, посочи той.

Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Кепитъл“ каза, че по принцип не ни трябва минимална заплата.

„Може би трябва да има някакъв праг на бедност, който обаче да е към частния сектор и работещите бедни да получават някакви помощи. Най-гъвкав модел би имала държавата, ако има свобода на договаряне в трудовите правоотношения. Когато расте МРЗ, без да е свързано с производителността, това наказва най-бедните българи и вероятно ще има съкращения на хората, които работят на МРЗ. Алтернативата е те да минат в сивия сектор…Държавата ще изгуби, а тези хора ще изгубят здравни и осигурителни права. Това също би имало охлаждащ ефект върху чуждите инвестиции у нас“, каза той.

"Това, което притеснява част от чуждестранните инвеститори, е резкият скок на минималната заплата през последните три години. Но в същото време България има най-ниската минимална заплата в целия ЕС и имаме много да наваксаме“, каза Георги Първанов, експерт човешки ресурси. По думите му трябва да се търси баланс по средата.

"Бяхме свидетели на жестока инфлация през последните години, която вече се успокоява, но при всички слуачи трябва да бъде компенсирана. Така че по-скоро подкрепям ръста на МРЗ, стига той да е в умерени темпове в порядъка на 10-12% на година“, каза Първанов.

Християн Христов, Асоциация на индустриалния капитал в България, посочи, че формулата за определяне на минималната работна заплата е грешна.

„Има изпреварващ ръст на МРЗ спрямо производителността на труда - ефектът е, че за 2023 г. около 50% от работещите по трудов договор получават заплати около 1000 лв. Получава се едно изравняване на възнагражденията на нискоквалифираните със средноквалифираните заети лица. Това разрушава пазара на труда. Неадекватното увеличаване на МРЗ повишава сивата икономика в страната“, коментира той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:50 | 07.10.24 г.
fallback
Още от Пазар на труда виж още