Всеки, който е виждал това лято рояци от загорели германски туристи да тормозят гръцки работници за плажна кърпа, ще разбере колко погрешни могат да бъдат икономическите клишета. Гърците, изобразявани като „мързеливи“ по време на еврокризата, всъщност работят повече часове от всеки друг в Европа, а германците, за които се предполага, че са работохолици, са сред най-малко работещите. Пиенето на вино в Санторини или излежаването във вила е начин на живот, който изобщо не е толкова достъпен за гърците, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лоран.
Сега разликата става все по-голяма с нов спорен закон, позволяващ на някои гръцки фирми да налагат шестдневна работна седмица - за първи път в Европа и в противоречие с тенденцията за експериментиране с по-кратки работни седмици, за да се привличат таланти. Въпреки че технически това е извънредна мярка за някои промишлени фирми, работещи 24/7, а не общ ход, тя може да доведе до разбиване на по-големи клишета за способността на Европа да поддържа спокойния си начин на живот.
Ако Гърция се движи срещу европейската тенденция, това не се дължи на продуктивните ефекти от допълнителната работа. Ако работя шест дни, а не пет, най-вероятно в крайна сметка ще произведа повече, като се има предвид, че работя повече часове – но на база час може да се окажа по-малко продуктивен, ако настъпи умора. Едно проучване на работници от център за обслужване на клиенти между 2008-2010 г. установява, че увеличаването на работните часове с 1% води до увеличение на продукцията с 0,9%, измерено чрез броя на отговорените обаждания. Определянето на гръцкия закон като „благоприятен за работниците“, дори ако идеята е да се регулира по-добре заплащането за извънреден труд, звучи малко кухо.
Нито пък това е някаква извънредна мярка, сравнима с мрачните времена на дълговата криза с Гърция, когато идеята за шестдневна работна седмица беше лансирана като част от преговорите за спасителна помощ. Гърция днес е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа, тя възвърна инвестиционния си рейтинг и свали съотношението дълг/БВП до най-ниското ниво от повече от десетилетие (въпреки че при 160% то все още е почти двойно повече от средното за Европа). Възстановяването не беше безболезнено: реалните заплати намаляват от 2015 г. насам, а по-големите корпоративни маржове на печалба възмутиха обикновените гърци. Но днес Франция е заплашена от понижаване на кредитния рейтинг, а Германия се бори с рецесия и имиджа на „болен човек“.
Това, което всъщност има за цел въпросният закон, е справяне с недостига на работна ръка след изселването от Гърция на повече от 1 милион хора в трудоспособна възраст между 2010 г. и 2022 г. Това се дължи отчасти на свързаното с еврокризата изтичане на мозъци, но също и с „тиктакащата демографска бомба“ поради увеличаване на продължителността на живота и спад на раждаемостта.
Няма лесни решения: трудно е да се автоматизира една туристическа държава, която се прицелва в строителни проекти (включително най-големия умен град в Европа), а „строгата, но справедлива“ имиграционна политика все още не е осигурила работниците, от които Гърция се нуждае. Ето защо водещата европейската туристическа икономика прибягна до крайна мярка, както пише икономистката Пинелъпи Голдбърг: повече часове от наличните работници.
В този смисъл експериментът на Гърция става релевантен за Европа и трябва да се следи внимателно. Европа се превърна в синоним на инвестиране на ползите от десетилетията на технологични подобрения и повишаване на жизнения стандарт в повече свободно време.
Но континентът също се бори с недостиг на работна ръка, демографски спад и стагнираща производителност в сравнение с подобрения на производителността в САЩ с над 1% годишно между 2007-2019 г. Няма лошо в изпробването на четиридневни работни седмици, но това само по себе си няма да промени тревожните дългосрочни тенденции. Съотношението на хората на възраст 20-64 години в Европейския съюз спрямо тези над 65 е спаднало до 2,7/1 миналата година от 3,8 през 2003 г.; то може да спадне до 1,5 към 2100 г.
За да се избегнат по-дълги работни часове, ще трябва да се вземат мерки - по отношение на имиграцията, автоматизацията и участието в работната сила. Франция се опитва да повиши процента на участие, като наеме на работа повече хора, които иначе биха се пенсионирали; Италия подписва споразумения за повече работна ръка от мигранти. Увеличаването на финансирането за детски градини и начални училища в Германия може да помогне на повече жени да се върнат на работа, както писа моят колега Крис Брайънт, отбелязва авторът. Всички страни са вперили поглед към изкуствения интелект с надеждата автоматизацията да доведе до бум на производителността.
Оптимистичното мнение е, че това ще бъде достатъчно. Изследване със съавтор Джилбърт Сет от NEOMA Business School сочи, че ако бъдещият ръст в производителността съответства на този, наблюдаван в САЩ от 1900 г. до 1975 г., работното време може да бъде средно около 25 часа на седмица до края на този век. Това няма да е далеч от прогнозата на легендарния икономист Джон Мейнард Кейнс за 15-часова седмица до 2030 г. и ще направи разговорите за шестдневна седмица да изглеждат като временно отклонение.
Но светът не е перфектен. Борбата с изменението на климата (както се вижда от горските пожари това лято), застаряващото население и публичният дълг ще изядат част от тези ръстове в производителността. Необходимостта от повече разходи за отбрана вече накара Дания да отмени официален празник.
И винаги съществува риск голяма част от обещанията на изкуствения интелект просто да разочароват. Книгата на Чарлз Гудхарт и Манож Прадхан „Големият демографски обрат“ предупреждава, че само необходимостта от персонал, който да се грижи за възрастните хора, може да компенсира ползите от автоматизацията, като САЩ потенциално са изправени пред недостиг на 120 хил. лекари до 2032 г.
Ако Европа не може да намери начин да ремонтира „музейната“ си икономика, гръцкият експеримент с по-дълго работно време може да се окаже визия за бъдещето за всички нас - включително и за германците, завършва Лоран.
15:18 | 28.08.24 г.
