Наблюдава се устойчива тенденция към застаряване на работната сила в България, като две трети от заетите са представители на по-възрастните поколения на работното място. Ако темповете на застаряване на работната сила у нас се запазят в следващите 20 години, броят на работещите на възраст над 55 г. ще достигне 48% (почти всеки втори). Това пише в анализ на Българската стопанска камара (БСК) в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и КНСБ.
Анализът на възрастовото многообразие на работната сила в страната е за пет икономически сектора – консервна промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, металургия, производство на пиво, търговията с петролни продукти.
Според него най-значително е намаляла работната сила в мебелната промишленост, а сравнително най-устойчиво е съхранена в пивоварната и металургичната промишленост. Причините са свързани с намаляване на броя на предприятията в някои от секторите и кризата с пандемията от COVID-19.
Анализът отчита, че две трети от организациите са изправени пред предизвикателството да оптимизират и приведат възрастовата и квалификационна структура на персонала в съответствие с изискванията на тяхната бизнес стратегия и цели.
Възрастовото разслоение в работната сила се откроява все по-отчетливо, отчита анализът. На работното място се сблъскват четири поколения, които имат значителни различия в своите ценности, трудови нагласи и модели на поведение. Умението да се използват силните страни на всяко поколение в интерес на работата и да се трансформират различията в конкурентен корпоративен актив, носещ добавена стойност, е сериозно предизвикателство пред фирмените политики в управлението на хора. Управлението на възрастовото многообразие на работната сила налага необходимостта от промяна на фокуса (от организацията към хората) и реализиране на ефективни стратегии, програми и мерки за създаване на приобщаваща работна среда и култура, смятат експертите.
Възрастова структура на работната сила (%) в обхванатите от проекта пет икономически сектора
Всяко второ предприятие посочва, че се сблъсква с проблеми в нагласите на работещите, свързани с ниска мотивация, нежелание за обучение и усъвършенстване, липса на ефективност, инициативност, креативност и отрицателна нагласа към промените. Почти всяко второ предприятие е изправено пред проблеми, произтичащи от липсата на комуникативни умения в ръководния и изпълнителния персонал.
В условията на изострена конкуренция между работодателите проблемът за задържане и развитие на способните работници и служители придобива критично значение. Данните от проучването показват, че програмите и мерките в тази насока се нуждаят от подобрения.
Според проучването почти всеки четвърти от заетите на възраст 27-39 г. е напуснал предприятието си в последните две години. Поколението Y (родените в периода 1981 - 1996 г.) е най-ухажваното на пазара на труда. Те очакват „всичко сега“ и не се колебаят да променят местоработата си, ако възможностите за развитие, условията на труд и заплащането не кореспондират с представите им. Втората по текучество (22%) е възрастовата група от заетите на възраст 40-54 г. Поколението Х (родените в периода 1965 - 1980 г.) държат най-много на размера на възнаграждението и не са склонни на компромиси, ако намерят по-изгодни условия при друг работодател.
Предразсъдъците и стереотипите към възрастта са дълбоко вкоренени в общественото съзнание и въздействат устойчиво на индивидуалните нагласи, взаимоотношения и убеждения, проявяващи се в работната среда. Проблемът е и в това, че според резултатите от изследването около 70% от анкетираните ръководители споделят такива нагласи.
Независимо, че 80% от изследваните лица считат, че най-успешен може да бъде екипът, съставен от няколко поколения, дистанцията във възрастта остава значим фактор за неразбирателството и проблемите в общуването и междуличностното взаимодействие на работното място, заключава анализът.