Заетостта и икономическата активност се повишават, безработицата намалява, обезкуражените и продължително безработните са все по-малко, а все повече младежи се включват на пазара на труда. В същото време ситуацията на пазара на труда е по-сложна, а структурните проблеми остават под повърхността. Данните от Наблюдението на работната сила показват какво се случва на трудовия пазар през второто тримесечие на годината.
Заетостта изглежда е в пика си, достигайки 71,0% в групата на 15-64-годишните. Спрямо второто тримесечие на 2023 г. това е увеличение с 0,7 пр. пункта. Тя нараства при почти всички групи, но реално ситуацията не е точно каквато изглежда, пише Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Стопяването на разликата между заетостта на мъжете и жените се забавя.
Повишаването на заетостта на младежите (15-29 г.) е след спад през съответното тримесечие на 2023 г., така че на практика не може да се говори за трайна тенденция към увеличение на младежката заетост.
Регионалните различия не намаляват, въпреки че има известно раздвижване и заетостта в източните (крайморски) райони се повишава значително. Видин е областта с най-голямо намаление на коефициента на заетост.
Значително се повишава заетостта при хората с основно и по-ниско образование, но и тя остава изключително ниска. Коефициентът на заетост на 15-64-годишните с начално и по-ниско образование е 33,0%, а на тези с основно 37,2% на фона на 90,7% при висшистите и 72,3% при среднистите. Очевидно образованието продължава да е основният фактор за заетост.
Безработицата пък намалява – спрямо второто тримесечие на миналата година коефициентът ѝ се свива с 0,3 пр.п. до 4,3%. На практика безработицата е достигнала естественото си дъно и вероятно ще се движи около тази стойност в близко бъдеще.
Тук идват и по-дълбоките проблеми на пазара на труда:
Икономическата активност се повишава бавно. С ръст от 0,4 пр.п., коефициентът ѝ достига 74,1%.
Над половината от безработните (52,8%) са продължително безработни (от една година или повече).
Безработицата сред хората с основно и по-ниско образование остава над 12%.
Четири пък са областите с под 60% заетост – три в Северозапада (Видин, Враца и Монтана) и Кърджали.
В тази ситуация по-нататъшното развитие на пазара на труда трябва да минава през усилия за квалификация и преквалификация, ограмотяване, учене през целия живот, активиране на неактивните.