fallback

Парламентът сложи край на схемата "френска безработица" за източване на НОИ

Депутатите приеха окончателно промени в Кодекса за социално осигуряване

12:28 | 02.08.24 г.

Размерът на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на Европейския съюз (ЕС), вече ще бъде по еднакъв ред. Това решиха народните представители на второ четене, като гласуваха промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Целта на промените е намаляване на злоупотребите и осигуряване на справедливост при отпускането на обезщетенията за безработица според мотивите на вносителите от ГЕРБ-СДС. Те предложиха при определяне на обезщетението да се вземат предвид последните 24 месеца на трудова заетост, включително тази от България, а не само периодът на работа в чужбина. Целта е намаляване на злоупотребите и създаването на еднакви условия за изчисляване на помощта.

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти, при определяне размера на паричното обезщетение се вземат предвид: доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; всички доходи в България, както и тези в други страни, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, гласят промените.

Промените в Кодекса за социално осигуряване на практика слагат край на схемата, известна като "френска безработица", която даваше възможност само с няколко дни работа в държава членка на Европейския съюз да се получава максимално обезщетение за безработица у нас. 

Поправката ще спести около 100 млн. лв. годишно на НОИ, които досега са изтичали по тази схема.

Според заместник-министъра на труда Лазар Лазаров промените няма да влязат в противоречие с европейските условия, тъй като България има право да определи сама политиката си в тази област. По повод вероятността за противоречие с регламента председателят на социалната комисията Деница Сачева съобщи, че вече текат разговори в ЕС да се промени този регламент. 

Как действа схемата "френска безработица"?

Повечето държави членки имат твърда сума като обезщетение за безработица и нямат този проблем, който има България. В нашата система за обезщетения при безработица обезщетението се изчислява на основа на дохода в последните две години от работата на човек. Има текст изключение, който казва да се вземе предвид само доходът от последната работа на човека в страна член на ЕС, което в годините се е превърнало в порочна практика, тъй като българи работят няколко дни в страна от ЕС и подават документи за обезщетение у нас. Статистиката показва, че повече хора взимат пълния размер на обезщетения - 60% от дохода, 107 лв. на ден. За 2023 г. са се възползвали 57 хиляди души, като на места обезщетението минава над 2000 лв.

През 2023 г. броят на лицата с изплатено обезщетение за безработица при краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 7,73% от общия брой лица с изплатено обезщетение, като тези лица са получили 26,33% от общо изплатените обезщетения. Средномесечният размер на обезщетението, определен по българското законодателство, е 538 лв., а на лицата с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС - 1365 лв.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:38 | 02.08.24 г.
fallback
Още от Пазар на труда виж още