Дискриминацията към ЛГБТИ+ общността ощетява БВП на България с до 4,9 млрд. долара

България губи между 2,4 и 4,9 млрд. долара допълнителен БВП на година заради дискриминацията спрямо ЛГБТИ+ хората. Това показват данните от доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен по поръчка на фондация GLAS и представен по време на бизнес форум по повод София Прайд. БВП на човек от населението у нас би бил между 16,2 и 16,6 хил. долара, ако България осигуряваше равноправие на ЛГБТИ+ хората, вместо 15,9 хил. долара, каквато е оценката на МВФ за БВП на страната за 2023 г.

При пълно приемане на общността брутният вътрешен продукт на страната може да е с между 2,5% и 5% по-висок.

Според анализа на ИПИ дискриминацията срещу ЛГБТИ+ намалява и потенциалния размер на преките чуждестранни инвестиции в страната с 9-15%, или между 2,5 и 4,3 млрд. евро към 2022 г.

Отхвърлянето и дискриминацията са сред ключовите фактори и за емиграция от страната за ЛГБТИ+ хората и промяна само в тази посока би довела до ръст на населението с между 3-5 хил. души годишно.

Щетите, които нанася дискриминацията

Подобряването на средата за ЛГБТИ+ има възможност да повиши броя на работниците и добавената стойност в професионалните, управленските и т.нар. креативни индустрии. Оцененият потенциален ефект върху заетостта в с до 21 хиляди нови заети, а върху добавената стойност – до 350 млн. лв., става ясно от доклада.

Дискриминацията на работното място има пряко отражение върху производителността на труда на заетите. Оценката на анализа разкрива потенциал за повишаване на добавената стойност на ЛГБТИ+ служители в България с почти 10 хил. лв. годишно, а на производителността на труда в икономиката като цяло – с до 1,8%. Същевременно премахването на дискриминацията при наемане има потенциал да повиши броя на работещите с 28-57 хил. души, а коефициента на заетост – с 0,7-1,4 процентни пункта.

Източник: ИПИ, по данни от НСИ

Дискриминацията на ЛГБТИ+ хората нанася щети и на туризма. Според доклада, ако България бъде възприемана като отворена и безопасна за общността страна, това може да донесе допълнителни приходи от 184 млн. лв. на туристическия сектор. Страната губи почти 380 хиляди потенциални туристи, които се насочват към други дестинации.

Приемането на ЛГБТИ+ има установена връзка и с потенциала за иновации. Анализът сочи, че при пълно премахване на дискриминация България може да повиши индекса си на икономическа сложност (често ползвана мярка за иновационен потенциал и високотехнологично развитие) до равнища, близки до средноевропейските.

Как компаниите третират ЛГБТИ+ служителите

Анализът на ИПИ обхваща и отношението към работещите в стоте най-големи компании в страната. Оказва се, че в едва 9% от тях има конкретни дейности, насочени към общността, а 19% осъждат изрично дискриминацията. За сметка на това в мнозинството от фирмите – 70%, няма спомената политика или подкрепа за ЛГБТИ+ общността.

Източник: ИПИ

Частните компании обръщат по-голямо внимание на дейностите за корпоративна социална отговорност и странични от основната им дейност начинания, докато в държавните компании такива политики и дейности като цяло няма. В това число попадат големи публични институции като Българските държавни железници, Български пощи, болници. Повечето компании, които имат специални политики и дейности, са международни, но в повече от половината социалното включване е ограничено до равнопоставеност на жените и мъжете.

Застой на много ниско ниво

Прегледът на международните индекси за оценка на ЛГБТИ+ права показва, че България се класира на едно от последните в Европа (или дори на последното място) по отношение приемането на общността от страна на обществото. Наблюдаваните тенденции също не са особено окуражителни, тъй като липсват индикатори, които да сочат към съществено подобрение на средата или на общественото мнение през последното десетилетие. Най-подходящото описание на настоящото състояние на правата и приемането на ЛГБТИ+ хората в страната е „застой“, при това застой на много ниско ниво на развитие, отчитат експертите от ИПИ.

Икономистите отбелязват, че през миналата година парламентът е приел важни изменения в Наказателния кодекс, които наказват по-строго престъпленията, мотивирани от сексуалната ориентация на пострадалия. Въпреки това българското законодателство в голямата си част остава ретроградно по отношение правата на ЛГБТИ+ общността. Все още липсва правна регламентация на личните и семейни отношения на хомосексуални двойки, т.е. държавата все още ги третира неравноправно, като препятства и признаването на фактически еднополов брак и на законно сключен в друга държава брак.