Повечето хора по света, включително и в България, харесват работата си, но удовлетвореността от заплащането изостава. В България през последните години се отчита и известен спад в удовлетвореността от работното място. Това показва ново изследване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.
Работата и заплатата - без краен негативизъм, но и без ентусиазъм
63% от запитаните у нас казват, че са удовлетворени от работата си, 12% твърдят, че не са удовлетворени, а 22% са някъде в средата. Това поставя страната ни близо до средното за света, но по-ниско от това, което е характерно за страните от Европейския съюз. На същия въпрос през 2018 г. 70% от запитаните българи отговарят, че са доволни от работата си.
Що се отнася до заплащането, 46% от работещите у нас са по-скоро доволни от заплатата си, 32% обаче не са. Нито преобладаващо доволни, нито преобладаващо недоволни се оказват 21% от запитаните работещи у нас. Малцина са онези, които не могат да преценят. И по този показател нагласите у нас са близки до средните за света – далеч от крайния негативизъм, регистриран в някои държави в Африка и Индия, но и без особен ентусиазъм. Отношението към заплащането у нас не се отклонява значително и от регистрираното средно за ЕС.
И по отношение на заплащането обаче регистрираното сега бележи относителен спад в сравнение с регистрираното в края на 2018 г. Тогава половината (50%) от българите са заявили, че са удовлетворени от заплатата си, 30% не са били доволни, а 20 на сто нито са били доволни, нито недоволни.
По-скоро доволни от работата и по света
В световен мащаб две трети от работещите хора са доволни от работата си и около половината са удовлетворени от заплатите, които получават. По-скоро доволни от работата си са 65%, а малцинство от 17% казват, че не са. Други 17% казват, че нито са доволни, нито са недоволни. Малък дял се колебае как да отговори.
Преди няколко години, през 2018 г., доволни от работата си бяха 68% по света, 15% не бяха, а други 17% бяха неутрални по този въпрос, което показва, че последните години на несигурност не са повлияли значително на възприятията по света.
Текущите нагласи показват, че удовлетворението от работата очаквано се влияе най-вече от доходите и образованието – колкото по-добре образован или добре платен е човек, толкова по-голямо удовлетворение носи работата. Други демографски характеристики като пол или възраст имат по-малко влияние върху отношението на хората към тяхната работа.
В някои африкански страни хората, които казват, че са доволни от работата си, са малцинство (31%), а тези, които не са доволни, са около половината от всички анкетирани. В Индия делът (49%) на тези, които са доволни от работата си, също е относително нисък в сравнение с останалия свят. Най-доволни от работата си са хората в Европа (както страни от ЕС, така и страни извън ЕС), САЩ, Западна Азия, но също и в Латинска Америка, където делът на хората, доволни от това, което правят, достига до 70%.
Не толкова доволни от заплатата
Удовлетворението от възнаграждението не е непременно свързано с нагласите към работата. Човек може да си харесва работата и пак да не е доволен от това, което получава за нея, и обратното. Дяловете на удовлетвореността от възнаграждението са традиционно по-ниски. Почти половината (47%) от работещите хора по света са доволни от заплащането си, близо една трета (31%) обаче не са доволни, а 19% от анкетираните са в категорията „нито/нито“.
В края на 2018 г. половината (49%) от световното население е било доволно от заплатата си, 29% не са били и 21% са били неутрални. Така нагласите и тук остават стабилни, въпреки годините на COVID, избухването на войни и икономическата несигурност по света.
Настоящите резултати показват също, че респондентите мъже са малко по-доволни от възнаграждението си от жените. По-младите хора също са малко по-доволни от заплатите си от по-възрастните поколения.
Възрастта и полът обаче играят малка роля по отношение на удовлетворението от възнаграждението в сравнение с образованието и самия размер на доходите – които отново изглеждат доминиращ фактор за нагласите на запитаните.
Обществата в по-богатите страни и региони показват значително по-високи дялове на лична удовлетвореност от заплатите. Големи страни като Индия и региони в Африка отново се открояват с най-малък дял на хората, доволни от заплащането си – между 20% и 30%. Западните общества (Европа – както страни от ЕС, така и страни извън ЕС), САЩ и отново Латинска Америка са на първо място по удовлетвореност от заплащането.
Изкуственият интелект – между заплаха и възможност
Изкуственият интелект (ИИ) буди притеснения по света, показва проучването. Хората по света са объркани по отношение на новата технология – 31% виждат в нея повече възможности, но 38% очакват да донесе повече проблеми за света. Значителен дял от 24% в световен мащаб не се чувства достатъчно информиран, за да оцени ефектите на Изкуственият интелект върху човечеството.
Развитието на изкуствения интелект поделя нагласите в България, но като че ли притеснението надделява. 21% у нас казват, че изкуственият интелект носи повече възможности, но 38% виждат в него повече проблеми. Една трета не се чувстват достатъчно информирани, за да преценят. В това отношение обществото ни реагира по-скоро като страните от Запада като цяло – които са по-изплашени от новата технология.
На въпроса какви са очакванията им за изкуствения интелект за света по-младите хора са по-оптимистично настроени и виждат повече възможности в развитието му, по-възрастните поколения са по-притеснени. Повечето респонденти с по-високо образование също са малко по-оптимистични от тези с по-ниско образование.
Има ясно изразено разделение между възгледите в страните от Севера/Запада и тези от Юга/Изтока. В САЩ, Канада и Европа тези, които очакват с новата технология да дойдат повече проблеми, достигат до половината от всички анкетирани, а тези, които виждат повече възможности, са около 20-25%. В Русия само 19% виждат повече възможности в ИИ. Страната се откроява и с най-голям дял интервюирани, които признават, че не знаят достатъчно, за да си съставят мнение, и други 17%, които изобщо не знаят как да отговорят.
В Индия, Африка, Азия и Близкия изток, от друга страна, опасенията относно ИИ все още са налице, но повече хора са склонни да очакват възможности с развитието на изкуствения интелект.
Като цяло е очевидно, че страните, които са по-развити икономически, са малко по-загрижени за ефектите на изкуствения интелект за света. Останалият свят вижда по-скоро възможност, въпреки че страхът от новата технология е все още актуален. В целия свят дяловете на отговорите „Не се запознат/а достатъчно с този въпрос“ са значителни – между 20 и 30%, което показва, че заплахата или възможността тепърва ще се дефинират, отчита проучването.