Средногодишна брутна работна заплата на жените в петте най-добре платени икономически дейности в България варира от 28 хил. лева до 45 хил. лева. Най-високо платени са дамите, работещи в сферата по създаване и разпространение на информация и творчески продукти. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт ( НСИ) за 2023 г., публикувани по случай 8 март – Международния ден на жената.
Средногодишна брутна работна заплата на жените в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения" е 45 223 лева. В „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия“ – 35 790 лева, „Финансови и застрахователни дейности“ – 30 523 лева, „Професионални дейности и научни изследвания“ – 28 948 лева, и „Добивна промишленост“ – 28 605 лева.
По данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, цитирани от БНР, жените в България получават средно с 12,6% по-ниски заплати от мъжете, но в редица икономически дейности разликите във възнагражденията са много по-големи. В някои сфери жените получават с 30% по-ниски заплати от мъжете - например „Финанси и застраховане“.
Има и дейности, като строителството, в които жените получават с 16 на сто по-високо възнаграждение от мъжете, тъй като в този отрасъл са на позиции за по-квалифицирани кадри като инженери и проектанти. Сферите с най-много работещи жени са търговията, преработващата промишленост, здравеопазването и образованието.
Заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени икономически дейности: „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия“ и „Създаване и разпространение на информация“.
Наетите жени преобладават в най-ниско платените дейности като „Хотелиерство и ресторантьорство”.
Най-новото проучване на социологическа агенция „Тренд“ сочи, че мнозинството от българите - 68%, отбелязват или празнуват 8 март. Проучването показва, че празникът се зачита в по-голяма степен от жените – 80% от тях дават положителен отговор, а 68% твърдят, че се чувстват по-специални на този ден.
На този Осми март над две трети, или 67% от анкетираните, планират да подарят цвете. Това споделят приблизително поравно както мъжете, така и жените. Общо 60% от участниците, които възнамеряват да направят този жест, ще подарят цвете на майка си, 37% - на жена си/партньорката си, 30% ще подарят на приятелка, 24% - на колежка, а 7% на друга близка жена (дъщеря, снаха и др.).
Близо половината от българите, или 45%, смятат, че Осми март се свежда само до празнична атмосфера. Почти една трета - 32%, са на мнение, че освен празничния дух, датата има и важно социално значение. Това мнение изразяват по-често жените. За 16% празникът е остарял и не е важен, сочи още изследването на „Тренд“.
В проучването доминира мнението, че Осми март е празник на всички жени – това посочват 61%. За 20% това е празник на майката. Според 9% датата е социалистически празник, а само 4% я свързват в най-голяма степен с борба за правата на жените.
Близо половината от българите са на мнение, че празникът не е комерсиален (46%), а 29% заемат противоположната позиция.
Изследването е по поръчка на „24 часа", посветено на нагласите и възприятията на българите спрямо Осми март. То е реализирано в периода между 7 и 14 февруари 2024 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1010 души на възраст 18+.
11:18 | 08.03.24 г.
