Населението в трудоспособна възраст между 20 и 64 години у нас ще се стопи с една трета до 2050 година. По този показател страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз според последния доклад на застрахователя на търговски кредити Allianz Trade. Основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като България е един от основните „донори“ на работна ръка към други държави в ЕС, констатира докладът.
Според данните около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли именно от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050 г., а за Румъния – с 22%. Драстично се очаква да намалее то и в държави като Литва и Латвия. Сред основните възможности за подобряване на перспективите в България и останалите държави от групата анализаторите очаквано посочват подобряване на условията на труд и увеличаване на трудовите възнаграждения, което би намалило мигрантския поток навън.
Заради сериозните демографски проблеми на Стария континент експертите очакват задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в ЕС, като до 2050 г. средно населението между 20 и 64 години ще намалее с 20%. Те разглеждат няколко възможни сценария за противодействие на негативите в четирите най-големи икономики – Германия, Франция, Италия и Испания, с използване на различни комбинации от инструменти – промени на политиките на пазара на труда, повишаване на продуктивността и привличане на мигранти.
Анализът показва, че нито една от четирите държави не може да намери устойчиво решение, ако разчита само на приток на работна ръка отвън. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 хиляди и 500 хиляди мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 хил. души, в Италия – 414 хил., в Испания – 338 хил., а във Франция – 115 хил.
Ситуацията изглежда най-сложна в Германия, където дори при увеличаване на пенсионната възраст на 68 години и целенасочени усилия за разширяване на участието на жените и пенсионерите в трудовия пазар, изчисленията показват, че ще търсят 200 хил. мигранти годишно. Испания и Италия имат по-голям резерв от население, което към момента не е заето в трудовия пазар. При успешното му привличане и активиране там биха били нужни допълнително съответно около 89 хиляди и 131 хиляди мигранти годишно. Най-благоприятни са перспективите във Франция, където подобни мерки биха били достатъчни за разрешаване на проблема дори без нужда от допълнителна работна сила отвън.
Привличането на мигранти обаче ще бъде все по-труден процес заради задълбочаващата се демографската криза във все повече държави в Европа, както и появата на същите проблеми и в големи икономики в Азия и Латинска Америка, посочват експертите. Предвид факта, че единствено в Африка населението на възраст между 20 и 39 години не намалява, борбата за квалифицирана работна ръка навсякъде по света ще става все по-конкурентна, предупреждават те.
В този неблагоприятен контекст сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са и увеличаване на реалните работни часове в някои европейски държави и подобряване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, включително постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях. Добрият пример за това е Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката към момента изглеждат най-оптимистични.