Преди две десетилетия основателят на Apple Стив Джобс защити концепцията за диверсификация на уменията. В реч по случай дипломиране в Станфордския университет той разкри, че след като е напуснал колежа си като млад, случайно е попаднал в клас по японска калиграфия.
Първоначално „нищо от това нямаше дори надежда за някакво практическо приложение“ - и било напълно несвързано с областта на компютърните науки, в която Джобс впоследствие работи. Но когато създава Apple, Джобс смесва своите художествени умения с компютърните, за да промени дизайна на нашия дигитален свят, пише колумнистката на Financial Times Джилиън Тет.
„Не можете да свържете точките на уменията с взор напред; можете да го направите само като погледнете в ретроспекция“, отбеляза Джобс, призовавайки студентите да създават несвързани „точки“ и след това „да им се доверят, че по някакъв начин ще се свържат в бъдеще“.
Това е мъдър съвет за кариера на микрониво – аз специализирах културна антропология, но в крайна сметка пиша за финанси и икономика, споделя авторката. Но той има и макроикономически последици, особено когато се сблъскаме с парадокса на човешкия капитал от 21-ви век.
В някои отношения живеем в златна ера за заетостта: Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) разкри наскоро, че нивото на безработица сред нейните членове през 2023 г. е било най-ниското от началото на нейната статистика през 2001 г.
Още по-удивителното обаче е, че този нисък процент на безработица е съчетан с дълбоко безпокойство на потребителите за бъдещето, особено в САЩ. Това може да отразява тяснопартийна политика, медийния пашкул, в който живеем, или и двете. Друг виновник обаче са технологичните промени.
Неотдавнашно проучване на Световния икономически форум сочи, че навлизането на изкуствения интелект ще причини „структурна промяна на 23 процента от работните места през следващите пет години“ – премахвайки стотици милиони такива.
Световният икономически форум подчертава, че изкуственият интелект (AI) също така ще създаде милиони нови работни места. Но „структурна промяна“ звучи плашещо за избирателите – и за властите. Ето защо въпросната реч на Джобс е по-важна от всякога. През 20-ти век в повечето образователни и професионални сфери цареше допускането, че специализацията е нещо добро. Студентите в британските университети обикновено изучаваха един предмет (за разлика от по-ранните векове). Дори в по-гъвкавата американска образователна система повечето студенти от бакалавърската степен избират една основна специалност след втората си година.
Но сред гурутата по мениджмънт сега е модерно да се възхвалява ползата от множеството умения, създаващи „когнитивна гъвкавост“, ако трябва да цитираме Ранд Спиро, професор по педагогическа психология. През 2016 г. около 20 процента от американските студенти са учели по две специалности, според анализ на Алисън Дел Роси и Джони Хърш – дял, за който се твърди, че нараства.
Проследяването на ползите за тази нарастваща група предизвиква размисъл. Още през 2008 г. един екип от икономисти сравнява траекториите на доходите на студентите с една и две специалности. Те откриват малка разлика между студентите по науки с една специалност и тези с две тясно свързани. За разлика от тях, „висшистите, които комбинират специалност по изкуства, хуманитарни или социални науки с такава по бизнес, инженерство, наука или математика, имат от 7 до 50 процента по-високи доходи“. Отделно проучване от 2021 г. на Columbia Economic Review също отбелязва, че „преследването на втора специалност в почти всеки случай предвещава по-големи доходи“.
През януари Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER) публикува най-изчерпателното - и поразително - проучване досега, като заключава, че „хората с две специалности са силно защитени срещу шокове в доходите“ (със средно предимство от 56 процента), като ползата е много по-значителна при тези с несвързани специалности.
Някой може да каже, че студентите, избиращи две специалности, са просто по-талантливи, предприемчиви - или привилегировани. Но икономистите са тествали това обяснение и го отхвърлиха.
Вместо това те цитират концепция, която обикновено се прилага към финансовия, а не към човешкия капитал - диверсификация на портфейла. Студентите с две специалности могат да прескачат по-лесно между професионалните сфери, ако работните места в една област изчезнат, твърдят икономистите - т.е. „диверсификацията на човешкия капитал означава защита от шокове на пазара на труда“. Освен това „хората с две специалности по-често работят на места, които изискват разнообразен набор от умения и знания и е по-малко вероятно да се трудят в професии, които са тясно свързани с техните специалности“, отбелязват те. Когнитивната гъвкавост има значение.
Разбира се, тези проучвания обхващат само един малък елит. Но те имат три широки последици. Първо, властите и образователните специалисти трябва да насърчават много по-разнообразни курсове на обучение не само в университета, но и в училище и в по-късния живот. Сегашната мания по наука, технологии, инженерство и математика ограничава хората.
Второ, ако някой иска да защити стойността на широкото образование и хуманитарните науки, той вероятно ще спечели повече политическа подкрепа, като говори за две, а не за една специалност. Това има значение, като се има предвид, че хуманитарните науки са подложени на атака.
Трето, съветът на Джобс би трябвало да успокои малко разтревожените работници на фона на навлизането на AI. В края на краищата способността за свързване на привидно несвързани „точки“ е ключово качество на хората – досега то (все още) ни отличава от ботовете. Казано по друг начин, нито един робот не е напуснал колежа, за да учи калиграфия, преди да започне да се занимава с компютърни науки. Помислете за това, когато следващия път видите продукт на Apple, завършва Тет.
15:44 | 16.03.24 г.
