Германски компании ще борят трудовата криза с 4-дневна работна седмица

Борбата на Германия да съживи бавната си икономика е напът да направи експериментален обрат, тъй като множество компании тестват предимствата на това техните служители да работят по-малко, пише Bloomberg.

Шестмесечна програма, която започва на 1 февруари, ще предоставя допълнителен почивен ден всяка седмица за стотици служители, като същевременно ще им осигури пълна заплата. Проучването има за цел да разбере дали профсъюзите са прави, че персоналът може не само да бъде по-здрав и по-щастлив, но и по-продуктивен по този начин.

„Абсолютно съм убеден, че инвестициите в „нова работа“ се изплащат, защото повишават благосъстоянието и мотивацията, като впоследствие повишават ефективността“, коментира Сьорен Фрике, съосновател на организатора на събития Solidsense, една от 45-те компании, участващи в пилотния проект. „Четиридневната (работна) седмица, ако работи, също така няма да ни струва нищо в дългосрочен план“, добавя той.

Проектът подчертава по-широка промяна, която се случва на германския пазар на труда, където липсата на квалифицирани работници създава проблеми за компаниите да попълнят своите редици. Недостигът — съчетан с нажежената инфлация — насърчи служителите в различни индустрии да търсят увеличения на заплатите и да запазят гъвкавостта и независимостта, които придобиха по време на пандемията.

Дисбалансът подхранва напрежението между работодатели и служители. Германските машинисти в момента провеждат шестдневна стачка, настоявайки Deutsche Bahn да намали работната седмица на 35 часа от 38 часа без никакво намаляване на заплатите. Строителният синдикат в страната иска увеличение на заплатите с повече от 20% за много от своите 930 000 работници - ход, който някои икономисти предупреждават, може да ускори допълнително инфлацията.

Според проучване на индустриалните лобистки групи от миналата година половината от германските компании поне отчасти не могат да запълнят свободните работни места. Софтуерният гигант SAP SE спря да иска университетски дипломи от кандидатите през 2022 г., докато фирмата за недвижими имоти Vonovia SE нае хора от Колумбия миналата година, за да се справи с недостига.

И проблемът е напът да се влоши: повече от 7 милиона души се очаква да напуснат германската работна сила до 2035 г., тъй като раждаемостта и имиграцията са доста под това, което е необходимо за заместване на застаряващото население.

„Мога или да се включа и да се позиционирам като модерна компания, или мога да кажа, че всички трябва да работим повече и в един момент няма да има кой да работи за мен“, изтъква Хенинг Рьопер, управляващ директор на Eurolam, базиран във Вигендорф производител на прозорци, който също участва в програмата.

А недоволните работници искат солидна цена. Според скорошно проучване на Gallup слабата ангажираност струва на световната икономика 8,1 трлн. евро миналата година. Това е 9% от световния брутен вътрешен продукт (БВП).

Въпреки че служителите работят по-малко часове по време на експеримента за същото заплащане, тяхната продукция трябва да остане стабилна или дори да се увеличи, посочва базираната в Нова Зеландия организация с нестопанска цел 4 Day Week Global, която ръководи теста. Освен това увеличаване на производителността, компаниите се очаква да се възползват и от намаляването на отсъствията поради стрес, болест и бърнаут. Средното ниво от 21,3 дни, през които германците са били неработоспособни през 2022 г., означава загуба на умопомрачителните 207 млрд. евро добавена стойност, изчислява Федералния институт за безопасност и здраве при работа.

Защитниците на четиридневната седмица също твърдят, че тя може да привлече неизползван потенциал на пазара на труда в Германия - страна, която има един от най-високите дялове на работещите на непълно работно време в ЕС, също и сред жените, изтъква Евростат.

Въпреки че Германия може да се похвали с най-голямата икономика в Европа, липсата на инвестиции в иновации и цифровизация възпрепятства повишаването на производителността. Без подобрения в тези области е малко вероятно германските работници да постигнат значително повишаване на производителността просто чрез съкращаване на часовете, смята Енцо Вебер, икономист от Института за изследване на пазара на труда в Нюрнберг.

Финансовият министър Кристиан Линднер, член на Свободната демократична партия, отправи по-остра критика към по-кратката работната седмица, като каза, че подобен ход би застрашил икономическия растеж и германския просперитет.

Но предишни експерименти в САЩ и Канада показват, че е възможен положителен резултат според 4 Day Week Global. Работниците, които са участвали в теста, съобщават за подобрено физическо и психическо здраве, докато случаите на бърнаут намаляват. След проучванията нито една от участващите компании не планира да се върне към петдневната работна седмица.

Програма в Обединеното кралство, най-голямата досега с 61 участващи компании, показа подобни печалби, включително 65% спад в броя на дните, прекарани от работниците в болничен. В Португалия нивата на тревожност и проблемите със съня са намалели с около 20%. Германските компании се надяват на подобни резултати и някои участващи работници планират да предоставят проби от коса и данни от фитнес часовници, за да проследяват нивата на стрес по-точно.

„Ако имам твърде много време, ставам перфекционист, а това не винаги е необходимо“, казва Жасмин Гале, дизайнер на потребителско изживяване в Solidsense. „Ако имате по-малко време, пак ще получите същия резултат“, добавя тя.

Белгия стана първата европейска държава, която направи 4-дневната работна седмица незадължителна през 2022 г., въпреки че общият брой седмични часове трябва да остане същият като при петдневна седмица. Япония насърчи компаниите да предлагат по-кратки работни седмици с надеждата, че хората ще използват времето, за да харчат пари и да отглеждат деца, стимулирайки икономиката и застаряващото население.

Ян Бюрен, съосновател на Intraprenör - консултантска компания, базирана в Берлин, работеща с 4 Day Week Global по пилотната програма - изтъква, че постигането на положителни крайни резултати изисква гъвкавост и креативност от страна на компаниите.

„Разбира се, това не винаги работи и не е за всеки“, коментира той. „Но просто трябва да разберете къде точно може да работи и къде не“.