България е на четвърто място в Европа по присъствие на жените в борда на директорите на компаниите, търгуващи акциите си на борсите. Със своите едва 14% тя остава под необходимите поне 40% женско представителство в управлението на големите компании, за да се говори за здравословна и продуктивна работна среда.
Липсата на равнопоставеност между половете в корпоративната среда се равнява на загуба от 160 трлн. долара, съобщиха от Съвета на жените в бизнеса в България по време на годишния форум „Глобален форум на жените лидери - IDEI (inspiring, diversity, equaity, inclusion)“. С тази сума може да бъде финансирана мисия на НАСА до Марс.
Организациите с разнообразие, освен по-голяма успеваемост, имат и по-добра работна култура и носят на служителите си по-сериозно удовлетворение от кариерата, коментира Хедвиге Нуенс, председател на мрежата от дамски бизнес организации в Европа European Women on Boards. Така в борбата си за баланс в бизнеса тя сподели, че с организацията, която представлява, са се постарали да изтупат от прахта една европейска директива, целяща да стимулира назначението на жени на лидерски позиции във всички 27 държави членки на ЕС.
„Когато встъпих в длъжност преди 2 годин,и ни трябваше бизнес план, който да интегрира стратегия за баланс между половете в една компания. Но трябваше да помислим как можем да го постигнем и кои са двигателите на промяната. Така откроихме четири основни стълба на нашата организация“, споделя Хедвиге Нуенс.
На първо място е талантът – „моята цел беше през само за две години да събера хиляда талантливи жени, които да кажат, че са готови“, обясни тя. На следващо място тя слага политиката, като твърди, че чрез нея може да бъде направена промяна на структурно ниво. В този ред на мисли се появява и директивата. „Наричахме я Спящата красавица, тъй като идеята за нея съществуваше от 10 години, но не беше приета“. Няколко години по-късно обаче Хедвиге и организацията ѝ допринасят за приемането ѝ. Целта на организацията е да работи в посока осигуряването на 40% женско присъствие в листнатите на борсите компании. В България от статистика става ясно, че този дял е едва 14%. Последните два стъбла в стратегията на организацията са европейското въздействие и съюзниците, без които една организация не би могла да е пълноценна.
Стремим се да осигурим по-добра среда за служителите си, като равенството и интеграцията са основни приоритети, коментира Сара Гей, ръководител „Разнообразие, равнопоставеност и приобщаване“ в групата на UniCredit, в дискусия относно добрите корпоративни практики за приобщаване на жените, модерирана от журналиста на Bloomberg TV Христо Николов. „Разнообразието е бизнес императив при нас. Като основни цели открояваме това, че се стараем да осигурим равни заплати между половете. Стараем се да интегрираме и хора от различни култури, за да имаме разнообразни мнения и идея. На последно място, се стремим да обединим всички тези ценности в една екосистема“, твърди тя.
„Нашата цел беше да осигурим равенство между жени и мъже 50 на 50 до 2025 г. В момента имаме 47% жени към мъже, а сме към края на 2023 г. Втората ни цел беше управляващите директори да бъдат 30% жени към 2025 г., а в момента те са 29%“, коментира Петър Торнев, управляващ директор на Accenture България.
Според него най-важна е средата, в която всеки се чувства равнопоставен независимо на кое ниво в компанията.
Една от основните цели на компаниите според Ваня Манова, регионален мениджър на MasterCard за България, Северна Македония, Албания и Косово, е приобщаването. Работодателят е усещане за сигурност и грижа и ние се стремим към приобщаване независимо от пола, етническата принадлежност и вероизповеданието на определен служител, коментира тя.
„Една от целите, които си поставихме, е да връщаме колкото се може повече наши сънародници от чужбина в България и второто е да насърчаваме жените в технологичните професии“, заяви Михаил Петров, главен изпълнителен директор на Schwarz IT България.
Това което тази професия дава на жените е гъвкавост, а секторът е един от най-платените. Това е възможност жените да бъдат първи във финансово отношение в семейството, коментира Петров.
Във връзка с приобщаващите и вдъхновяващи методи за насърчаване на женското присъствие в SumUp, Фелиситас Лихтенберг сподели някои от основните вярвания на компанията. „Ние вярваме в човешките права на първо място. Ние насърчаваме хората да говорят за проблемите си, разнообразието и менталното здраве са наши приоритети. Ние търсим таланти, образоваме хората си и се стараем да сме толерантни към представителите на различни социални групи“.
Освен към жените тя споделя, че компанията е насочила внимание и към психическото здраве на мъжете и се стреми да им покаже, че е напълно нормално да бъдат чувствителни и уязвими.
Илия Гърков, вицепрезидент и изпълнителен директор за България на Dundee Precious Metals, коментира, че добивната индустрия често се откроява с преобладаващо мъжко присъствие. Той обаче добави, че компанията прилага принципа на равнопоставеността. „Нашият Борд е 50 на 50 мъже и жени, а само в България съотношението се оказва 60 на 40 в полза на жените", обясни той. Според него в тази сфера трябва реформи на законите, тъй като има забрана жени да работят под земята. Усилията на компанията са насочени към това какво може да се направи, за да могат и жени да работят в нея.
„Най-добрият шлосер заварчик в нашата фирма е жена“, заявява той.
Вторият акцент в панела бяха дискриминация и расизмът и какво могат да направят компаниите да го предотвратят.
Важни са обученията, които компаниите провеждат на служителите си, сподели Ваня Манова и допълни, че хората трябва да бъдат ценени заради качествата им. „В прокарването на Apple pay и Google pay в България помогнаха индийци“, признава тя.
Имаме телефон, на който служителите могат да се оплакват, че са обект на дискриминация. Тази политика дава възможност да кажеш какво мислиш и как си се почувствал, споделя Петър Торнев за практиките в Accenture. Според него в тази цел може да се направи още една ключова промяна, а именно да се изравнят заплатите в отделните региони.
„Един бял човек с криминално досие има предимство в интервю за работа пред друг с по-тъмен цвят на кожата и чисто досие“, заявява Фелиситас Лихтенберг. Според нея голяма част от хората не знаят как да се държат и със служители с определени болести, трябва да се подхожда с голямо внимание към всеки случай, затова образованието по тези въпроси е изключително важно.
„Ние имаме сходни политики и обучения като тези в компаниите на колегите“, споделя Михаил Петров. „Това което за нас е изключително важно е културата и чувствителността, която създаваме по отношение на тези теми“. Той набляга върху това колко важно е да се интегрират хората независимо от това на коя група принадлежат или като представители на кой пол се определят.
„Ние използваме метода на скрити CV-та, за да няма дискриминация на база пола или расовата принадлежност при подбора на кандидати за работа“, твърди Сара Гей. Стараем се да осигурим мултикултурно и етническо разнообразие.
„Не можем да избираме къде да развиваме бизнеса си. Това означава, че зависи от природното богатство в какъв регион е и какви хора има там – от какви етноси, от каква религиозна принадлежност. По отношение на заплатите, за да привличаме хора да работят при нас, трябва да предлагаме равни заплати“, сподели Илия Гърков.
В края на панела участниците обсъдиха темите табу в обществото, като според Фелиситас Лихтенберг те зависят изцяло от самото общество, но сред тях се нареждат и тези за разисмът и LGBTQ общността.
Михаил Петров пък твърди, че тема табу е каква е ролята на жената - тя да бъде водеща в компанията или в семейството.
Това, което е важно, е да започнем да говорим повече за теми като LGBTQ и да гарантираме многообразието по този начин, коментира Сара Гей.
Всяко общество има своите теми табу – ние сякаш не сме готови да говорим за изборите и пороците си като общество или като организации, към които принадлежим, заяви Илия Гърков.
Петър Торнев пък цитира проучване, което показва, че едва 30% от служителите в една компания се чувстват спокойни и сигурни на работното си място. Той сподели, че целта на компанията му е да накара хората да се чувстват уверени на работното си място. Стремим се да оценяваме хората по техните умения, все пак „красивите умове съществуват под всякаква форма“, обобщи той.
20:56 | 02.11.23 г.
