Синдикатите подкрепят минималната работна заплата да е 933 лв., работодателите – не

Синдикалните организации подкрепят предложения нов размер на минималната работна заплата, а работодателските организации – не. Това каза на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел, която обобщи резултатите от днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщи БТА.

Днес социалните партньори обсъдиха проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, регламентиращ труда от разстояние, и проект на постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. в размер на 933 лева. 

Не беше постигнато съгласие между социалните партньори относно проекта.

Предложението, внесено от министъра на труда и социална политика, е за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) на 933 лв. В момента размерът на минималната заплата е 780 лв.

Социалният министър Иванка Шалапатова посочи, че предложеният нов размер на минималната заплата е съгласно разписаната формула в Кодекса на труда. Според тази формула МРЗ се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца, посочи тя. И добави, че нетният доход на наетите на МРЗ ще достигне 724 лв. Шалапатова увери, че с подкрепа от Европейската комисия ще се работи за пълното транспониране на директивата за адекватни минимални заплати.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ подкрепят проекта на Министерския съвет, а работодателските организации не подкрепят предложения размер на минимална работна заплата и настояват за изработване на нов механизъм“, обобщи Габриел за резултатите от днешните разговори.  

Възражения срещу проекта за новия ръст на минималната заплата изразиха от бизнеса.

„Работодателите не приемат административния начин за определяне на работната заплата и няма да се примирят с това. Неправилно беше транспонирана европейската директива за минималната работна заплата“, коментира Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. По думите му заради това ще продължи отказът от колективното трудово договаряне. „Защото то се обезсмисля, когато по административен път се определя минималната работна заплата“, посочи Симеонов.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България потвърди вече заявената позиция на работодателите, че е неправилна формулата за определяне на минималната работна заплата.

„Това, което синдикатите така и не разбраха, е, че минималната работна заплата, както и всяка друга заплата, не се плаща от работодателя, а се изработва в реалния сектор от работника и се плаща от клиента“, каза той. Велев е на мнение, че всяко „административно сливане на минимална със средна заплата води до демотивиране на хората да повишават квалификацията си“ и до несправедливи пенсии. Трайната позиция на АИКБ е, че минималните работни заплати трябва да се договарят и да са различни за различните икономически сектори.

„Имаме за цел да се повишават доходите, но въпросът е как това да се случи“, коментира Мария Минчева от Българска стопанска камара (БСК). Организацията също е против.

Представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Съюза за стопанска инициатива казаха, че техните организации също не подкрепят предложението за увеличение на минималната работна заплата.

Вицепрезидентът на КТ „Покрепа“ Иоанис Партениотис заяви подкрепата на синдиката за увеличение на минималното трудово възнаграждение. „Българският работник, въпреки ежегодното увеличение на минималната работна заплата през последните години, остава на последно място по възнаграждение на своя труд“, отбеляза той. 

„Когато нараства минималната заплата, заетостта в България също се повишава“, убеден е Любослав Костов от КНСБ. По думите му са налице „всички морални и социални икономически аргументи“ да се подкрепи увеличението.

„Приемането на постановлението за новия размер на минималната заплата е важно за въвеждането в практиката на заложените принципи и референтни стойности в европейската директива за адекватни минимални заплати в Европейския съюз“, каза социалният министър Иванка Шалапатова. Директивата дава възможност държавите членки да определят размера на минималната заплата по различни икономически и социални показатели, като се съобразява и с националните специфики, посочи също тя.

Мария Габриел посочи, че социалните партньори принципно подкрепят промените в Кодекса на труда, регламентиращи труда от разстояние, но с допълнителни предложения, с които се усъвършенства нормативната уредба и се регламентира отговорност за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители.