Създаването на допълнителни правила за дистанционна работа, предполагащи бюрокрация и строги регулации обезкуражават и работодателите, и работниците. Това коментират експерти във връзка с предложените промени в Кодекса на труда, които регламентират комуникацията между работодател и служители от разстояние.
Министерството на труда и социалната политика предложи промени в Кодекса на труда, които да регулират възлагането и отчитането на работата от разстояние. Според тях работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние, предвиждат поправките. Мястото, на което ще се извършва работата от разстояние, трябва да отговаря на всички правила за безопасност. Служителите ще предоставят и писмена информация за характеристиките на отдалеченото работно място на работодателите си, както и да ги уведомяват за всяка трудова злополука на това място.
"В опит да се регулират правилата за дистанционна работа се вижда сериозно ограничаване, излишни изисквания, които само товарят взаимоотношенията работник – работодател", каза по Нова телевизия Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ).
„Всяко въвеждане на допълнителни изисквания, нови правила, бюрокрация, документи, които се подават, винаги ще обезкуражават и работодателите, и работниците да се трудят от разстояние“, заяви икономистът.
Той акцентира и върху друг детайл, свързан с почасовата работа. „Колкото повече ограничения се налагат, толкова по-труден става достъпът до труд за хората с увреждане и за майките, които имат нужда от почасова работа у нас“.
Според Николов основният въпрос при дистанционната работа е за трудовата злополука и застраховката за нея и вероятно това е причината за искането работниците да описват и предметите в стаята, където се трудят от разстояние.
Икономистът посочи, че е възможно да възникнат казуси около работата от дистанция на програмистите, например, или на други специалисти от ИТ сектора, които и сега работят на различни места – в друг град, в планината, или пък от чужбина.
По думите на Надя Василева, председател на Българска конфедерация по заетостта, много от работодателите и сега имат застраховки, които покриват трудовата злополука. Противоречията обаче са големи, защото се "опитиваме да създаваме нови реалности при остаряла нормативна база", отчете експертът.
Според Василева не е проблем с анекс към трудовия договор да се регламентират нови изисквания. Идеята трябва да е да се опише общо характеристиката на работното масто, което би трябвало да отговаря на здравословните и безопасни условия на труд.
Не може да се обобщава, защото във всеки бизнес има специфики и разлики в начина на работа, коментира тя.
18:00 | 28.08.23 г.
