Източна Европа запълва работни места с мигранти от Индия и Пакистан

Стройни двуетажни редици от бели контейнери са подредени точно до извисяващите се кранове на голям строителен обект. На някои от прозорците се виждат прострени дрехи.

Когато бъде завършен, комплексът ще се превърне в дом на 5200 работници предимно от Азия. Индийци, пакистанци, филипинци и туркменистанци са наети от най-голямата полска компания и икономически шампион на правителството Orlen, за да построят нов завод за пластмаса на стойност 6,3 млрд. долара в обширния комплекс на рафинерията ѝ.

На около 600 км на юг, в Унгария, китайски строителни работници щъкат насам-натам в почивката си и проверяват мобилните си телефони. Те помагат за построяването на един от трите завода близо до Дебрецен, част от визията на премиера Виктор Орбан за производство на батерии за електромобили, което да подкрепи унгарската икономика в бъдеще.

Идеята чуждестранни работници да запълват празнини на трудовия пазар не е необичайна и хроничният недостиг принуждава работодатели в Европа да поглеждат по-далеч. Но в тези части на Източна Европа това разкрива неудобна истина – икономическата реалност е в разрез с най-язвителната антиимигрантска реторика на Стария континент.

Политици във Варшава и Будапеща отдавна критикуват плановете на Европейския съюз за мигрантски квоти. Заради стотици хиляди незапълнени позиции на трудовия пазар, които застрашават да спрат растежа, официални представители сега твърдят, че хилядите пристигнали от Азия хора са „гостуващи работници“, а не мигранти, които ще останат.

Смяната на говоренето ги превръща в мишена за политическите опоненти. Управляващата партия в Полша „Право и справедливост“, която ще се бори за трети пореден мандат на оспорвани избори на 15 октомври, миналия месец се отказа от план за издаване на визи по бърза процедура след критики от основната опозиционна партия. В Унгария Орбан е обвиняван, че заменя местни жители с по-евтини азиатски работници.

„Разбира се, че има промяна“, казва Ласло Пап, кмет на Дебрецен. „Но има огромна разлика между миграцията, на която се противопоставяме, и проблема с чуждестранните работници и защитата е контролът. Той прави чужденците приемливи“, отбелязва Пап, който е член на управляващата партия Фидес на Орбан.

След бежанската криза през 2015 г. и решението на Германия да отвори границите си популистките ръководители в Полша и Унгария се представят като защитници на християнското наследство в Европа.

Правителството на Орбан построи ограда, за да спира навлизането на бежанци, незаконно отказа да разглежда молби на хора, търсещи убежище, и постави билборди, предупреждаващи чужденците да не отмъкват работни места в Унгария. Лидерът на полската управляваща партия Ярослав Качински заяви, че мюсюлманите са заплаха за Европа. През юли двете страни се опитаха да блокират план на ЕС страните членки да споделят настаняването на пристигащи хора от страни извън Европа.

Този нативизъм им служи добре на избори в едни от най-слабо мултикултурните части на Европа. Но повечето източноевропейски икономики в ЕС имат безработица от 5% или по-малко, а поне 670 хил. работни места остават незапълнени в региона.

Това кара правителствата да предприемат действия на фона на застаряващото население и да намерят милиони хора, за да продължат икономиките им да работят през следващите години. Недостигът стана по-остър, след като нашествието на Русия в Украйна преобърна потока от работници през границата, на който много съседни страни разчитаха.

В Унгария Орбан заяви пред корпоративни ръководители по-рано тази година, че изпитващата затруднения икономика ще се нуждае от 500 хил. нови работници в рамките на две години, ако страната изпълни плана си да инвестира в нови заводи за батерии на стойност около 15 млрд. долара. Това е равносилно на над 10% от настоящата трудова сила. Парламентът прие закон, улесняващ внасянето на чуждестранни работници, който в същото време налага таван върху престоя им от три години.

Полша трябва да привлича поне 200 хил. имигранти на година през идните десет години, за да запази настоящото съотношение между хора в трудоспособна възраст и пенсионери, сочат данни на службата за социално осигуряване на страната. През 2022 г. новорегистрираните пред нея чужденци са достигнали 188 хил. души, докато украинци напускаха родината си заради войната.

Чехия, където популисткият милиардер Андрей Бабиш беше сменен като премиер преди две години, одобри оттогава по-високи квоти за визи за работници, пристигащи от Филипините и Монголия, в усилията си да запълни празнината заради липсващи украинци.

„Призивите от компаниите са наистина отчаяни“, казва министърът на труда Мариан Юречка. Страната ще се нуждае от още около 300 хил. чуждестранни работници до 2030 г. наред с около 900 хил. сега, допълва той. „Липсата на работна ръка е основната бариера за растежа им“, отбелязва министърът на труда.

След като им беше насаждан страх, сега притеснените избиратели са уведомявани, че работниците са от ключово значение за инвестиционни проекти, за да се гарантира, че растежът ще изпреварва този в Западна Европа през идните години.

В Унгария китайската компания Contemporary Amperex Technology, или CATL, започна строителството на най-големия завод за батерии в Европа на стойност 8 млрд. долара близо до Дебрецен, на границата с Румъния.

Някои имоти срещу обекта се превръщат в импровизирани домове за чуждестранните работници. По-рано този месец цели 50 китайски работници бяха открити да живеят в пренаселено еднофамилно жилище и това накара местните власти да започнат разследване.

Полският петролен и петрохимичен гигант Orlen, който има близки връзки с управляващата партия „Право и справедливост“, е привлякъл хиляди работници за изграждането на новия му завод. Седем редици от контейнери изникнаха близо до Бяла, село с около 800 души население в покрайнините на град Плок, централната част на Полша, където се намира централата на Orlen.

Компанията започна кампания за успокояване на местните жители, че притокът е временен, а полицията изпрати още служители, за да смекчи притесненията от нарастване на престъпността. Тя също така проведе осведомителна кампания, наречена StopHejt, за предотвратяване на расизма. Брошури и постери се появиха около града, а полицаи организираха работилници срещу дискриминацията в училищата.

„Наемането на големи групи азиатски работници за мегапроекти е нова необходимост“, казва Якуб Згоржелски, директор, който отговаря за проекта. „Тези проекти ще трябва да бъдат изградени с голям принос от азиатски работници“, допълва той.

Думите му контрастират с реториката на правителството относно плана на ЕС страните членки да приемат квоти за пристигащи хора от страни извън ЕС и така да се смекчи натискът върху държави като Гърция и Италия. Орбан заяви пред националното радио на 30 юни, че предложението на ЕС ще принуди Унгария да „създаде мигрантски гета“.

Нагласите на поляците към имиграцията ще бъдат подложени на изпитание отново през октомври. Председателят на „Право и справедливост“ Качински, който е най-влиятелният политик в Полша, обяви план за провеждане на референдум относно плана за релокация на ЕС едновременно с изборите.

Макар че партията все още се представя за защитник на полската идентичност и сигурност, едно от политическите ѝ оръжия сега е и потенциален източник на уязвимост.

Опозицията, начело с бившия премиер и президент на Европейския съвет Доналд Туск критикува правителството миналия месец заради внесените 130 хил. работници от страни като Иран, Нигерия и Пакистан през 2022 г. Туск заяви, че това е опит на управляващата партия да предизвика разделения преди изборите. Правителството оттегли плановете си да издава 400 хил. разрешения за работа на година на хора от 21 страни, включително в Азия и Близкия изток.

„Миграцията не е най-важният въпрос на парламентарните избори в Полша през октомври, но може да привлече вниманието, ако бъде обвързана с притеснения за националната сигурност“, коментира преподавателят по политология в Съсекския университет във Великобритания Алекс Шербяк в блог публикация от 11 август. „На оспорвани избори тя може да изиграе решаваща роля в определянето на резултата“, допълва той.

В Бяла Orlen полага грижи за новите работници и в същото време се опитва да спечели сърцата и умовете на местните жители. „Контейнерният град“ може дори да има игрище за крикет и две баскетболни игрища, а близките църкви се готвят да провеждат служби на английски език.

Анто Дарвин, координатор на безопасността от Индия, който живее в един от контейнерите, казва, че понякога хората го гледат странно и че веднъж местен жител му се разкрещял. Но 32-годишният мъж от Ченай се надява да остане. „Когато дъщеря ми стане на една годинка, искам да доведа цялото си семейство от Ченай и да наемем апартамент“, казва той.

Тогава икономическата нужда от работници и политиката около имиграцията може отново да влязат в сблъсък. В момента контейнерите са дом на около 500 души. С нарастването на броя им може да се засили и напрежението с местното полско население, казва Славомир Ваврински, кмет на община Стара Бяла.

„Подчертаваме, че тези мигранти са тук, за да работят. Няма проблеми с мигрантите, затова безпокойството стихна. Но ако броят им нарасне до няколко хиляди, както се очаква догодина, може да възникнат проблеми“, допълва той.