Помага ли призванието на кариерата или пречи?

Бащата на Бил Гейтс веднъж помолил сина си и Уорън Бъфет да напишат думата, която обяснява техния успех. Както по-късно Бъфет казал на баскетболиста Леброн Джеймс, двамата мъже избрали една и съща дума: „Фокус“. Джеф Бенедикт, който разказва тази историят в скорошната биография на Джеймс, пише: „Гейтс [младши] вярваше, че това, което правите обсесивно между 13 и 18-годишна възраст, е нещото, в което имате най-голям шанс да бъдете от световна класа.“ За тийнейджърът Гейтс - също и за Марк Зукърбърг и Илон Мъск - това нещо е било писането на софтуер. За Бъфет фокусът е бил инвестирането, въпреки че той започва доста преди 13: на седем години помолил Дядо Коледа за книга за облигациите. Нещото на Джеймс беше баскетболът.

Поуката тук е позната, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър. Тя ще бъде преразказвана до безкрай на церемониите по дипломиране в Америка тази година: намерете призванието си, „преследвайте страстта си“ и я яхайте до славата и богатството. Разбира се, това с призванието работи за някои. Има обаче два вида кариерен успех, като опортюнистичният път дава по-надеждни резултати. Най-добре платените индустрии - финанси, право, технологии, консултации - са предимно (макар и не изцяло) населени от трудолюбиви, амбициозни хора, които нямат призвание.

Има нещо красиво в хората с призвание. Най-добрият ми приятел от детството никога не е изглеждал особено умен. Но когато бяхме на около 18 години, той ми изнесе завладяваща, импровизирана вечерна лекция за Вермер (прочут нидерландски художник – бел. прев.) и фалшификаторът Хан ван Мегерен и аз осъзнах: „Ами че той ги знае тези неща.“ Днес той е търговец на изкуство. Това е единствената работа, която някога е имал.

Хората с призвание знаят какво искат да правят и не искат да правят нищо друго. Работата може да е ниско платена: медицинска сестра, философ или пекар. Може да няма обещаващ кариерен път: моя приятелка учи за пианист от световна класа, но има място само за един концертиращ такъв на поколение в нейната страна; и тя не беше този пианист. Вместо това тя стана учител по пиано на деца, малко от които имат призвание. Много отдадени музиканти и спортисти прекарват живота си като треньори на любители.

Хората с призвание може и да харесват парите, но преследват нещо друго. Джиро Оно започва да чиракува като готвач на суши, когато е на девет години. Тридесет години по-късно той отваря собствен ресторант в токийско мазе. Има място само за 10 клиенти, които седят на столчета около дървен плот. Днес, на 97 години, Оно е най-уважаваният готвач на суши в света.

Хората с призвание са странно неамбициозни, в смисъл, че не се стремят да се издигат в организации. Те са специалисти и обикновено просто искат да бъдат оставени на мира, за да вършат работата си на ниво, което повечето хора дори не могат да разберат. Те не губят време в организационни войни. Те не искат да управляват другите. И не се опитват да се адаптират към промените на пазара на труда. Американката Елизабет Гилбърт казва: „Кариерата ми на писател може да приключи някой ден. Издателската индустрия може да умре, хората може да решат, че вече не им пука за моите книги и кариерата ми на писател ще свърши. Но призванието ми ще живее.“ Тя поне имаше успех в кариерата. Повечето писатели никога не го постигат, но се придържат към призванието си независимо от това. Тези от нас, които намериха призванието си в журналистиката, наблюдаваха как нашата индустрия се свива. Държа се обаче, все още съм на острова, паса на един от последните участъци трева - водите се покачват, но дори и не помислям за план Б, споделя авторът.

Амбициозните опортюнисти от своя страна имат по-ясен път. Той често започва с диплома от реномиран университет, последвана от професионална квалификация, защото хората без призвание смятат, че също могат да успеят. Доброто CV привлича предложения за работа от процъфтяващата индустрия в момента. През 1999 г., когато тази индустрия беше управленското консултиране, Никълъс Лемън обясни в списание New Yorker: „За някой, който е силно амбициозен, но все още без формиран уклон към конкретно нещо, консултантската работа е идеалното място. Тя изразява тази странна висша меритократична комбинация от любов към конкуренцията, стаден манталитет и избягване на риска.“

Още по-добре е, ако, като повечето хора, не намирате призвание. Това трасира пътя ви към следващата процъфтяваща индустрия или по кариерната стълбица до шефското място. Можете да управлявате (и често потискате) хора с призвание. Животът ви се оформя не от някаква неудобна вътрешна пътеводна звезда, а от привлекателни оферти. Средно взето, амбициозните опортюнисти в крайна сметка живеят в по-големи къщи от хората с призвание; Бъфет и Гейтс са изключение. Единственото предимство да следвате пътя на призванието е (понякога) по-удовлетворяващият живот.