По време на подновените протести срещу спорната пенсионна реформа във Франция по улиците излязоха значително повече хора, отколкото предишния път. Министерството на вътрешните работи в Париж съобщи за 1,08 млн. демонстранти вечерта на деветия ден от акцията. Профсъюзът CGT съобщи за 3,5 млн. участници в цялата страна.
Според Министерството на вътрешните работи в Париж е имало 119 000 демонстранти, а според CGT - 800 000 участници. Там някои от протестите преминаха в насилие. По полицията летяха павета, бутилки и фойерверки; бяха унищожени витрини на магазини и автобусни спирки. Според министъра на вътрешните работи Жералд Дарманин са били разположени около 12 000 полицаи - почти половината от тях в столицата.
Това беше първият ден на протести срещу реформата, след като министър-председателят Елизабет Борн, по указание на президента Еманюел Макрон, прибягна до конституционния параграф 49.3, за да прокара реформата. Според него законът може да бъде приет без окончателно гласуване в парламента, ако правителството оцелее след последващ вот на недоверие. В понеделник правителството успя на косъм да направи това.
Ръководителят на умерения профсъюз CFDT Лоран Берже заяви, че целта на профсъюзите е да намерят изход от ситуацията, преди законът да влезе в сила. „Продължаваме да твърдим, че изходът е да се оттегли закона", каза Берже.
Нападения върху обществени сгради
В рамките на демонстрация срещу пенсионната реформа на входа на кметството в Бордо, Южна Франция, беше предизвикан пожар. Порталът, водещ към преддверието на кметството, е бил повреден, съобщи говорителка. По думите ѝ един човек е бил арестуван.
Демонстрантите блокираха железопътни гари, летище „Шарл дьо Гол" в Париж, петролни рафинерии и пристанища. Услугите на обществения транспорт на дълги разстояния и на местно ниво в Париж и други градове бяха отменени. Около 30% от полетите от летище „Орли“ бяха отменени.
В Париж десетки хиляди се събраха на Площада на Бастилията. Мнозина развяваха профсъюзни знамена и скандираха лозунги срещу Макрон. В Рен, в западната част на страната, избухнаха сблъсъци, когато полицията се опита да разпръсне демонстрантите с водни оръдия. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманин съобщи за нападения срещу обществена сграда и полицейски участък в Лориен, също в Западна Франция. „Тези действия не трябва да остават безнаказани", написа той в Twitter. Според Дарманин са арестувани повече от 170 души. Близо 150 полицейски служители са били ранени. Министър-председателят Елизабет Борн също нарече насилието и щетите неприемливи.
По време на сблъсъците в Нант и Рен полицията използва и водни оръдия и сълзотворен газ. В Нант демонстрантите влязоха в административния съд, изпочупиха приемната и разбиха прозорци и врати. Напрежение имаше и в Тулуза, Бордо и Лил. През последните няколко дни в периферията на протестите многократно имаше насилие. Съществува голяма загриженост, че фронтовете в конфликта ще се втвърдят още повече.Противоречива реформа
На няколко магистрали и пътни възли демонстрантите блокираха движението и го забавиха. Подобни действия бяха регистрирани и в Лил, Тулуза и Лион. В Марсилия железопътното движение беше спряно, тъй като демонстрантите се озоваха в близост до релсите. В Патен, северно от Париж, протестиращите не позволиха на около 200 превозни средства да напуснат автобусно депо. По данни на Министерството на образованието 24% от учителите в началните и средните училища не са се явили на работа.
Наред с други неща, реформата планира да повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 г. - това е и най-големият обект на критики. Освен това броят на годините, необходими за изплащане на пълна пенсия, трябва да се увеличава по-бързо. Това има за цел да предотврати очертаващия се недостиг на средства в пенсионния фонд. Профсъюзите смятат проекта за несправедлив и брутален.
Преструктурирането на щедрата пенсионна система на Франция винаги се е случвало изключително трудно, а стачките са считани за неизбежни. Макрон също така често се осланя на правомощието в конституцията, известно като член 49.3, което може да заобиколи парламентарните гласувания - неговото правителство го е използвало 10 пъти преди това.
Но степента на безпокойство в страната срещу реформата, която беше смекчена, но за която критиците твърдят, че е несправедлива към работниците със сини якички (работещите в предприятията), показва, че Макрон е подценил мащаба на своята опозиция, отчита Financial Times.
Френският президент не успя да убеди нито избирателите, нито парламентаристите в своята визия; нещо, което беше от особена важност, след като той загуби парламентарното си мнозинство през миналата година. Макрон има право, че Франция трябва да преработи пенсионната система и повече хора трябва да работят, за да финансират обществените услуги. Очаква се до 2050 г. броят на пенсионерите във Франция да нарасне от 16 млн. на 21 млн. В същото време държавният дълг вече е над 113% от брутния вътрешен продукт. Това са факти в подкрепа на нуждата от реформа, но начинът на прокарването ѝ е сигнал, че трудностите пред управлението на френския президент ще продължат.
07:21 | 24.03.23 г.
