Гласуването в една демократична държава има за цел да създаде яснота. Във Франция се случва точно обратното. С всяко решение, взето в парламента, политическата криза в страната се задълбочава, пише в свой коментар германското издание Die Zeit.
В понеделник вечерта в Националното събрание на Франция бяха провалени две предложения за вот на недоверие, едното от които с много малка разлика. На опозицията не ѝ достигнаха само девет гласа, за да свали правителството. По този начин министър-председателят Елизабет Борн може да остане на поста си, а спорната пенсионна реформа, която от месеци държи страната в напрежение, формално преодоля всички пречки. От 1 септември, съгласно закона, минималната възраст за пенсиониране във Франция постепенно ще се увеличи от 62 на 64 години.
Но само десет минути след обявяването на резултата от гласуването в Париж вече горяха първите кофи за боклук. Хиляди хора се изсипаха по улиците, за да продължат да протестират срещу реформата. Полицията ги посрещна с голям контингент и с обичайната за Франция суровост; арестувани бяха много повече от сто души.
Сблъсъци имаше и в други градове. В Лион демонстранти хвърляха гранати по полицията; в Брест бяха запалени фойерверки; в Амиен бяха нападнати офиси на депутати. Междувременно министър-председателят побърза да отиде в Елисейския дворец, за да се срещне с Еманюел Макрон. Още днес, във вторник сутринта, президентът свиква нова кризисна среща.
„Демократично отклонение"?
За да разберем кризата във Франция, трябва да върнем лентата назад за кратко. Миналата седмица Еманюел Макрон, заедно със своя министър-председател, реши да прокара пенсионната реформа през парламента без гласуване. Вместо това законът беше приет с един вид указ.
Този начин е изрично предвиден във френската конституция, но той не допринася непременно за приемането на правителствените решения. Особено когато решението е толкова мащабно, колкото тази пенсионна реформа.
Демокрациите процъфтяват благодарение на правилата - и на тяхното приемане. Във Франция прибягването до конституционното право не прекъсна съпротивата срещу правителството, а първоначално я засили.
Профсъюзите, които се мобилизират от месеци, не са се отказали от борбата. Служителите в рафинериите, железниците и сметосъбирането продължават да стачкуват; този четвъртък отново ще се проведат протести в цялата страна. Лоран Берже, един от умерените синдикални лидери, който отдавна подкрепя Макрон, вечерта изрично го призова да оттегли пенсионния закон и да „започне отначало" с реформата. Още по-рано Берже заяви, че е „демократично отклонение" фактът, че правителството е прокарало закона без гласуване.
Политическото пространство за маневриране на Макрон се стеснява
Сега Макрон би могъл да понесе съпротивата на улицата и дори да отложи влизането в сила на реформата, ако се наложи, ако има достатъчна подкрепа в парламента. Последните няколко дни обаче показаха колко се е стеснило политическото му поле за маневриране. В Националната асамблея (народното събрание на Франция, б. ред.) партията на президента „Ренесанс" има относително мнозинство едва от последните парламентарни избори.
Единствените, които биха могли да подкрепят Макрон за постоянно, са консервативните републиканци. Но те са разединени и подведоха правителството най-вече по отношение на пенсионната реформа. Проблемът не е в реформата, а в президента, заяви рязко в понеделник вечерта Оливие Марлеа, лидер на групата на републиканците. По-късно 19 от 61 консервативни депутати подкрепиха едно от предложенията за вот на недоверие - заедно с депутатите от радикалната лява партия La France insoumise и радикалната десница около Марин льо Пен.
Притиснат между крайностите, изоставен от консерваторите: трудно е да си представим как Макрон ще управлява в бъдеще при тези обстоятелства. Дори и да смени министър-председателя, което мнозина очакват, мнозинството в парламента няма да се промени. Теоретично Макрон би могъл да разпусне народното събрание, което би довело до нови избори. В този случай обаче партията му вероятно ще се справи по-скоро по-зле, отколкото по-добре. Така и това също не обещава изход от кризата. Според проучване, публикувано в понеделник, около две трети от французите са се надявали правителството да падне. Ускорената процедура, прокарана от кабинета, допълнително подхрани гневните протести срещу реформата.
Всъщност френската конституция дава на президента несравними правомощия. Но в момента изглежда, че дори конституцията вече не може да помогне на Еманюел Макрон.
07:49 | 21.03.23 г.
