Броят на американците, подали нови молби за помощи при безработица, е спаднал по-силно от очакванията миналата седмица, сигнализирайки продължителната сила на трудовия пазар, макар че сътресенията на финансовите пазари хвърлят сянка върху икономиката, съобщава Ройтерс.
Първоначалните искания за помощи са се свили с 20 хиляди до сезонно коригираните 192 хиляди за седмицата до 11 март, съобщи министерството на труда в четвъртък. Икономистите, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха 205 хил. молби.
Въпреки че големите технологични компании съкращават служители, трудовият пазар остава устойчив, а работодателите като цяло не са склонни да се разделят със служители след трудностите в намирането им по време на пандемията от Covid-19.
Затегнатият пазар на труда, белязан от свободните 1,9 позиции за всеки безработен през януари, заедно с упорито високата инфлация са повод Федералният резерв да продължи да увеличава основните лихви следващата седмица.
Крахът на две местни банки обаче предизвика опасения за зараза в банковия сектор, което удари фондовия пазар и хвърли сянка върху перспективите пред икономиката.
До миналата седмица финансовите пазари залагаха на увеличение от 50 базисни пункта на срещата на Фед следващата седмица. Тези очаквания бяха снижени с четвърт пункт, след като правителството съобщи, че икономиката е добавила 311 хил. работни места през февруари, но ръстът на заплащането се забавя, а нивото на безработица се е вдигнало до 3,6% от 3,4% през януари.
Докладът за молбите за безработица показа още, че броят на хората, получаващи помощи повече от една седмица, се е понижил с 29 хиляди до 1,684 млн. души за седмицата до 4 март. Т.нар. продължаващи молби остават нискък брой, което предполага, че съкратените служители лесно успяват да си намерят нова работа.