Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) започва национална протестна кампания за защита на доходите от инфлацията и работните места в кризата.
Началото на поредица от акции, които ще се проведат в продължение на месец в отделните региони, предприятия и институции в страната, бе дадено в Триъгълника на властта. Мотото е "Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата!".
От КНСБ настояват за 1,2 млрд. в бюджета за 2023 г. за ръст на доходите, както и за увеличение на минималната работна заплата от 710 на 850 лв. от 1 януари. Общо необходимите средства за доходи за компенсиране на инфлацията през 2022 г. са с размер на минимум 136,6 млн. лв., пресмятат от конфедерацията.
На протеста са издигнати плакати с надписи „Инфлацията расте, доходите не“, „Справедлива и адекватна минимална заплата“, „Повече така не може“, „Зелена сделки – европейски заплати“, предава БТА.
По време на протестната кампания е предвидено от КНСБ да представят визията си за социално-икономическото развитие на България през следващите четири години, както и изготвен от конфедерацията меморандум с конкретните необходими политики във всяка една обществена сфера.
КНСБ настояват и за увеличение на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетно финансиране с минимум 12,5%, а за агенциите, работещи на терен - с минимум 15%. Те искат и въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата.
Меморандумът на КНСБ за социално-икономическото развитие на България 2022–2026 г. включва темите за справедливо и достойно възмездяване на труда; икономическо възстановяване, секторни политики, зелен и дигитален преход; включващ пазар на труда; социална сигурност – общоприети стандарти и финансово стабилни солидарни системи; социален диалог, колективно трудово договаряне и защита на основните права.
„Няма решение. Очакваме да видим какво ще отговори служебният кабинет следващите седмици“, каза пред журналисти лидерът на КНСБ Пламен Димитров след среща със служебния премиер Гълъб Донев.
Димитров каза, че са споменали ръстовете на заплатите, които искат, допълнителните средства за енергийно бедните и дефиницията на енергийна бедност. „Ще се търсят възможности, но нямаме обещания“, обобщи лидерът на синдиката.
Като ключов въпрос той определи доходите и работните места, които могат да бъдат застрашени вследствие евентуалното нерешаване на проблема с изискванията към България по Зелената сделка и проблема с газа.
„Газовите компенсации беше другата тема, която коментирахме, както и това, че някои предприятия дори и на 250 лева за мегаватчас газ също няма да могат да издържат и най-вероятно ще започнат да освобождават работници“, посочи Димитров. Очакват се отговори от финансовия министър и от премиера по отношение на възможността за газови компенсации.