Минималните работни заплати във всички страни от ЕС трябва да осигуряват достойни стандарти на живот и труд, а държавите следва да насърчават колективното договаряне за заплащането. Това гарантира приетото днес от Европейския парламент ново законодателство относно адекватни минимални работни заплати в ЕС. То беше одобрено с 505 гласа „за“, 92 гласа „против“ и 44 гласа „въздържал се“, съобщават от пресслужбата на Европарламента.
Законодателството на ЕС, договорено със Съвета през юни, е насочено към подобряване на условията на труд и живот на всички работници в ЕС, както и към насърчаване на икономическия и социалния напредък. С новите правила се определят минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното право и/или колективните трудови договори. Също така се засилва ефективният достъп на работниците до защита на тези заплати.
Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.
Определянето на минимална работна заплата остава национална компетентност, но страните в ЕС ще трябва да гарантират, че националните минимални работни заплати позволяват на работниците да водят достоен живот, съответно като вземат предвид разходите за живот и общото равнище на заплатите. При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата.
В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите заедно със социалните партньори, ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват. Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати и е необходимо то да бъде насърчено и засилено съгласно новите правила, посочват от ЕП.
Договореният текст въвежда задължението за държавите от ЕС да създадат система за правоприлагане, включително надежден мониторинг, проверки и инспекции на място, за да се гарантира спазването на изискванията и да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.
Очаква се Съветът официално да одобри споразумението през септември. След това държавите ще разполагат с две години, за да приведат националните разпоредби в съответствие с директивата.
През юли членовете на комисията по заетост и социални въпроси подкрепиха неофициалното споразумение, постигнато със Съвета на 6 юни 2022 г.
Най-високите минимални работни заплати се отчитат в Люксембург, Ирландия и Германия, а най-ниските в България, Латвия и Естония. В ЕС 21 от 27 държави имат законоустановена минимална работна заплата, докато в останалите шест (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция) равнищата на заплатите се определят чрез колективно договаряне на заплащането.